Действително, в много страни „нишката на живота“ се е превърнала в символ на човешката съдба. „Нишката на живота им (буквално: въжето на шатрата им) е скъсана!“, се провиква Иов. Като всички простосмъртни и Ахил „ще изстрада това, което съдбата изтъка за него заедно с лененото платно, с което го пови майка му, когато го роди“ (Илиада, 20:128; виж също пак там 24:210). Богините на съдбата тъкат нишката на човешкия живот: „Там, ще го оставим да понесе съдбата, която са поставили на своите вретена тъжните Тъкачки в часа, когато бе роден от майка си…“ (Одисея, 7:198)126 Но има и още нещо: самият Космос се схваща като изтъкано платно, като една огромна „мрежа“. Според индийското умозрение, например, въздухът (vâyu) „е изтъкал“ Вселената, свързвайки така като с непрекъсната нишка този и другия свят и всички същества заедно (Brhadâranyaka Up., III, 7, 2), точно както диханието (prana) е „изтъкало“ човешкия живот. („Кого изтъка в него диханието?“, Atharva Veda, X, 2:13). От гореизложеното следва, че тази доста отрупана символика изразява две основни неща: от една страна, че както в Космоса, така и в човешкия живот всичко е свързано с всичко останало чрез невидими нишки и, от друга страна, че някои божества127 са владетелите на тези „нишки“, които, в крайна сметка, образуват едно широко космическо „връзване“.
Етимологията рядко може да даде неоспорим аргумент при толкова деликатни въпроси като тези, които засягат „произхода“ на религията и на магията, но тя често е много полезна и насочваща. Шефтеловиц и Гюнтерт припомниха, че при не една и две лингвистично сродни групи думите, с които се обозначава действието „връзвам“, служат за изразяване и на омагьосването: така например на тюрко-татарски bag, baj, boj означава едновременно „магьосничество“ и „връзка, въже“;128 гръцката дума καταδεω означава „връзвам здраво“, но и „връзвам с магическа омая като правя възел“ (откъдето произлиза и καταδεσμοξ „въже, омагьосвам“, Inscr. Graec, III, 3; Шефтеловиц, стр. 17); латинската дума fascinum, „омая, урочасване“ е сродна с fascia, „връзка, бандаж“, с fascis, „сноп“; ligâre, „връзвам“, ligatura, „действието връзване“ означават също „омайвам“ и „омая“ (сравни с румънската legatura, „действието връзване“ и „омагьосвам“); санскритската yukti, в пряк смисъл „впрягам, връзвам“ означава в по-разширен смисъл и „магически средства“, а способностите на йогата понякога се схващат и като омагьосване чрез „връзване“.129 Всички тези етимологии потвърждават, че действието „връзване“ е основно магическо. Тук имаме работа с доведена до крайност „специализация“: омагьосване, връзване чрез магия, омайване и т.н. От етимологическа гледна точка в думата religio също се съдържа някаква форма на „привързване“ към божеството, но би било неблагоразумно (както го прави Гюнтерт, стр. 130) religio да се разбира в смисъла на „магьосничество“. Защото, пак ще повторим, подобно на магията, и религията съдържа в самата си същност елемента „връзване“, макар че то очевидно е със съвсем друга сила и най-вече — с противоположна насоченост.
Символика на „положенията-предели“
Съществуват и много други символични съвкупности, които охарактеризират с почти същите формулировки структурата на Космоса и „положението“ на човека в света. Вавилонската дума markasu, „връзка, въже“ в митологията обозначава „космическия принцип, обединяващ всички неща“, а също и „опората, могъществото и божествения закон, които заедно държат Вселената“130. Джуан Дзъ (гл. VI) също говори за „Дао“ като за „веригата на пълното сътворение“131, а това ни напомня за индийската космологическа терминология. От друга страна, лабиринтът понякога се схваща като „възел“, който трябва да бъде „развързан“ и като понятие той се вписва в една метафизическо-ритуална група, съдържаща представите за трудност, опасност, смърт и за посвещение.132 В един друг план, този на познанието и на мъдростта, се срещат сходни изрази: говори се за „избавлението“ от илюзиите (които в Индия се обозначават със същата дума като магията на Варуна — mâyâ), за стремежа да се „разкъса“ булото на недействителността, да се „развържат възлите“ на съществуването и т.н. Така се получава впечатлението, че положението на човека в света, в каквато и перспектива да бъде разглеждано то, винаги се изразява с ключови думи, съдържащи идеята за „връзване, за оковаване, за привързване“ и т.н. В магически план, човекът си служи с възли-амулети, за да се защити от връзките на демоните и магьосниците; в религиозен план, той се чувства „овързан“ от Бога, уловен в „примката“ му; обаче и смъртта също „връзва“, конкретно (трупът е „овързан“) или метафорично (демоните „връзват“ душата на починалия). Нещо повече: самият живот е едно „изтъкано платно“ (понякога магическо платно с космически размери, maya) или „нишка“, на която се крепи животът на всеки смъртен. Изброените перспективи имат все пак някои общи точки: навсякъде крайната цел на човека е да се освободи от „връзките“: на мистичното посвещение в тайните на лабиринта, при което избраникът се научава да развързва лабиринтовия възел, за да е в състояние да го стори и тогава, когато душата ще го срещне след смъртта, отговаря философското, метафизическото посвещение, чието предназначение е да „разкъса“ булото на незнанието и да освободи душата от веригите на съществуването. Знае се, че в индийската мисъл господства жаждата за избавление и че най-характерната й терминология се свежда до съвсем популярни формулировки, като „окован с вериги-избавен“, „привързан-развързан“ и т.н.133 Същите формулировки са използвани и в гръцката философия: в пещерата на Платон хората са оковани с вериги, които не им позволяват да се движат, нито да въртят глави (Кер., VII, 514 и сл.). Душата „след падането си е била уловена, тя е окована с вериги…; тя е, както се казва, в гроб и в пещера, но като се обръща към мислите, се освобождава от връзките си…“ (Плотин, Енеади, IV, 8, 4; сравни с IV, 8, 1: „За душата, пътят, който води към интелигентността минава през избавлението й от нейните връзки.“)
126
Сравни vitae fila, Овидий, Героиади, 15, 82. Виж главата, посветена на лунните ритуали и митологии в нашия Traité d’Histoire des Religions, imp. 182 и сл.
128
H. Vambéry, Die primitive Kultur des turko-tatarischen Volkes (Лайпциг, 1879 г.), стр. 246. Понятието „развалям магия“ се предава чрез израза „освобождавам от връзките“; при близо двумилионния народ йорумба, населяващ земите по долен Нигер, думата edi, „връзване“ означава също и магия, а думата Ewe vôsesa, „амулет“ — „развързвам“ (А. В. Ellis, Yorubaspeakingpeoples, Лондон, 1894, стр. 118.
129
Например Mahabhârata, XIII, 41, 3 исл., където Випула „бе подчинил сетивата на Руки чрез връзките на Йога“ (babandha yogabandhâiç ca tasyâh sarvendriyâni sah: виж моята книга Yoga. Essai sur les origines de la mystique indienne (Йога, Есе за произхода на индийската мистика), Париж-Букурещ, 1936 г., стр. 151) Виж също Ananda K. Coomaraswamy, „Spiritual Paternity“ and the „Puppet-Complex“ (в Psychiatry, VIII, N 3, август 1945 г., стр. 25–35, специално стр. 29 и сл.
130
S. Langdon, Semitic Mythology (Бостън, 1931 г.), стр. 109. Много вавилонски храмове са наречени markas shamê и irshiti, „Връзка между Небето и Земята“, вж. Е. Burrows, Some cosmological patterns in babylonian religion (в тома Labyrinth, издаден от S. H. Hook, Лондон, 1935 г., стр. 45–70), стр. 47–48, бел. 2. Едно древно шумерско наименование на храма е „dimgal на религията“. Burrows (стр. 47, бел. 7) предлага то да се превежда като „Great binding post“; dim = „post“, и т.н. а също и „горе“ ; вероятно dim = „to bind, thing to bind to, thing to bind with“. В този случай символиката на „връзването“ е вместена в по-обширна група, която бихме могли да наречем „символика на Центъра“.
131
The link of all Creation, превод на Hughes в Everyman’s Libraiy, стр. 193). Знакът, преведен с „link“ е ttsi (Giles 4062), а той е с много значения: „dependence, fastening, tie, link, nexus, chain, lineage и т.н.“; виж. A. K. Coomaraswamy. The iconography of Dürer’s „Knots“ and Leonardo’s „concatenation“ (в The Art Quarterly, Спринг, 1944 г., стр. 109–128), стр. 127, бел. 19.
132
Сравни с лабиринтите във формата на възли при погребалните ритуали и вярвания на Молекула; A. Bernard Deacon, Geometrical Drawings from Malekula and other Islands of the New Hebrides (в Journal of the Antropological Institute, том LXVI, 1934 г., стр. 129–175); също Malekula. A vanishing people of the New Hebrides (Лондон, 1934 г.) по-специално стр. 552 и сл.; John Layard, Totenfahrt auf Malekula (в Eranos-Jahrbuch 1937, Цюрих, 1938 г.), стр. 242-291; също Stone Men of Malekula (Лондон, 1942 г.), стр. 340 и сл., 649 и сл. Сравнителни тълкувания, W. F. Jackson Knight, Cumaean Gates (Оксфорд, 1936 г.); Karl Kerényi, Labyrinth-Studien (Albae Vigiliac, XV, Амстердам-Лайпциг, 1941 г.)
133
Виж книгата ни Techniques du Yoga, passim. В своята статия The iconography of Dürer’s „Knots“, A. K. Кумарасвами е разгледал метафизическите свойства на възлите и тяхното безсмъртие през вековете, както благодарение на народното изкуство, така и на някои художници от Средновековието и Ренесанса.