От своя страна, китайската медицина смята перлата за великолепно лекарство заради оплодотворителните и и гинекологични свойства.155 Според едно японско поверие, някои миди помагат при раждането, откъдето произтича и наименованието им: „миди-лесно раждане“ (Андерсон, Children of the yellow earth, стр. 304). В Китай препоръчват да не се дава на бременните жени един вид стрида, която има свойството да ускори раждането (Карлгрен, стр. 36). Стридите, съдържащи изключително принципа yin улесняват раждането, но понякога прекалено го ускоряват. Впрочем, китайските автори са отбелязали приликата между развилата се в мидата перла и зародиша. В Pei ya (XI в.) се казва за стридата pang, че „бременна с перлата“, тя е като (жената), носеща плода в корема си и затова pang се нарича „корема на перлата“ (Карлгрен, стр. 36).
При гърците перлата е била символ на любовта и на задомяването.156 Впрочем, още от времето на предшествениците на древните елини раковините били тясно свързвани с Великите Богини.157 Те били принасяни в дар на Афродита в Кипър, където богинята била заведена след раждането си от морската пяна (Плиний Стари, Естествена история, IX, 30; XXXII, 5). Митът за родената от морска раковина Афродита бил вероятно разпространен във всички средиземноморски земи. Големият поет Плавт, който превежда един стих от своя гръцки колега Дифил, е познавал преданието за нея: Te ex concha natam esse autumnant.158 B Сирия богинята била наричана „Дамата с перлите“, в Антиохия — Маргарито.159 Освен това, съчетанието Афродита-раковини е потвърдено от множество гравюри на раковини (Деона, цит. произв., стр. 402). Уподобяването на морската раковина на женските гениталии несъмнено е било познато и на гърците. Раждането на Афродита в раковина е илюстрирало тази мистична връзка между богинята и нейния принцип. Точно тази символика на раждането и на възраждането вдъхновявала ритуалната функция на раковините.160 Раковините са заели място сред погребалните ритуали благодарение на съзидателната си сила — като емблеми на всемирната матка. Подобна символика на възраждането не се премахва лесно: символизиращите възкресението раковини, открити в много римски погребални паметници, ще преминат и в християнското изкуство (Деона, стр. 408). Впрочем, мъртвата често е отъждествявана с Венера: тя е изобразена на саркофага с голи гърди и с кацнал в краката й гълъб (пак там, стр. 409); чрез това отъждествяване с първообраза на постоянно възраждащия се живот, мъртвата осигурява своето възкресение.
Морската раковина, перлите, охлювът съставляват навсякъде част от емблемите на любовта и на брака. Статуята на Камадева е украсена с раковини.161 В Индия брачната церемония започва под силните звуци на голяма морска раковина, която жрецът или специално упълномощено от него лице надува.162 Същата раковина (Turbinella pyrum) е и един от двата основни символа на Вишну. Една молитва много красноречиво отразява религиозните й свойства: „В устата на тази раковина се намира богът на Луната, от двете й страни стои Варуна, на гърба й Праджапати, на върха й Ганг, Сарасвати и всички останали свещени реки в трите свята, където, според божията заповед на Васудева, се правят умиванията. Главата на брахманите е в тази раковина. Ето защо обожаваме тази свята раковина. Слава на теб, свещена раковино, бъди благословена от всички богове, о ти, родената от морето и която Вишну държи в ръката си. Ние обожаваме свещената раковина, медитираме върху всичко свързано с нея. Да се превъзнесем в радостта!“163
При ацтеките охлювът обичайно символизирал зачеването, бременността, раждането.164 При проучването на дъска XXVI от Codex Vaticanus, Кингсбъроу дешифрира обяснението на местните жители за свързването на мекотелото (sea-snail) c раждането по следния начин: „… както това морско животно излиза от черупката си, така и човекът се ражда от корема на майка си“.165 Същото местно тълкуване се дава и на дъска XI от Codex Telleriano-Remensis (пак там, VI, стр. 122.
Ритуални функции на раковините
При това положение е лесно да се обясни със същата символика присъствието на морските раковини, на стридите и на перлите в много ритуали, в земеделските и тези, свързани с посвещаването церемонии. Благоприятстващите оплождането и раждането стриди и бисери влияят добре и на реколтата. Изразената чрез символа на плодородието сила се проявява на всички космически нива.
155
Виж J. W. Jackson, Shells as evidence of the migrations of early culture, стр. 101; De Groot, The religions system of China, том I, Найден, 1898 г.), стр. 217, 277
158
W. Déonna, Aphrodite a la coquille (Афродита с раковината) (Revue Archéologique, ноември-декември 1917 г., стр. 312–416), стр. 399.
159
Déonna, стр. 400. Hugo Winckler поддържа тезата за вавилонския произход на гръцката дума margarites, която, според него, произлиза от mâr-gallittu чрез асимилацията на l в r (както при Diglat-Tigris); виж Winckler, Himmels-und Wellenbild der Babylonier, 2-po изд., Лайпциг, 1903 г., стр. 58, бел. 1. Виж; изложнието на хипотезите за произхода на думата margarites в Theologisches Wörterbuch zum Neuen Testament (G. Kittel), т. IV, стр. 476.
160
Виж Dictionnaire des antiquités, s.v. Butina; Forrer in Reallexicon, s.v. Muschelschmuck; Pauly-Wissova, s.v. Margaritai; Déonna, стр. 406; G. Bellucci, Parallèles ethnographiques (Перуза, 1915 г.), стр. 25-27; U. Pestallozza, Sulla rappresentazione di un pithos arcaico-beotico (Studi е Materiali di Storia délie Religioni, том XIV, 1938 г., cmp. 12–32), стр. 14 и сл.; Hoernes-Menghin, Urgeschichte der bildenden Kunst in Europa (Виена, 1925 г.), стр. 319, фиг. 1–4 (фигурки във формата на раковини, произхождащи от Тракия).
161
J. J. Meyer, Trilogie Altindischer Mächte und Feste der Vegetation (Цюрих, 1937 г.), том I, cmp. 29.
162
J. W. Jackson, Shell-Trumpets and their distribution in Old and New World (Manchester Memoirs, 1916 г., N8), стр. 7.
163
Hornell, The sacred Chunk of India (Madpac. Fisheries Publications, 1914 г.), цитиран също от Jackson, The Aztec Moon-Cult, стр. 2–3. Виж и Arnould Locard, Les Coquilles sacrées dans les religions indiennes (Annales du Musée Guimet, т. VU, cmp. 292–306).