В Индия са тръбели с раковини както по време на организираните в храмовете обреди, така и при земеделските, брачните и погребални церемонии (вижте многобройните сведения, групирани от Джексън в Shell-Trumpets, стр. 3). В Сиам жреците тръбели с раковини при започването на сеитбата (Джексън, The Aztec Moon-Cult, стр. 3). Когато в плодородния крайбрежен район Малабар (Западна Индия) започва беритбата на първите плодове, жрецът излиза от храма, предшестван от тръбящ с раковина мъж (пак там, стр. 3). Раковината изпълнява същата ритуалната функция и при ацтеките: на някои ръкописи е изобразен богът на Цветята и на Храната, носен от участниците в тържествено многолюдно шествие, предшествано от тръбящ с раковина жрец (пак там, стр. 4).
Видяхме с каква точност морската раковина и стридите изразяват символиката на раждането и на възраждането. Церемониите по посвещаването включват символични смърт и възкресение; раковината може да символизира акта на духовното възраждане (възкресение) и така да оказва не по-малко ползотворно въздействие върху човека от това, с което осигурява и улеснява неговото телесно, физическо раждане. От подобно схващане навярно води началото си и ритуалът, изпълняван от някои индиански племена в Северна Америка (най-вече в Канада), при който удрят през цялата церемония по посвещаването новака с раковина и държат пред очите му друга, като същевременно му разказват космологическите митове и предания, свързани с народа алгонкин.166 Впрочем, раковините заемат важно място в религиозния живот и в магическите действия на много племена в Америка (вж. Jackson, Shell-Trumpets, стр. 17 и сл.) Раковините са смятани за абсолютно необходим елемент от церемониите по посвещаването на новите членове на „Обществото на големите лечители Гранд-Медсин“ при племето оджибве, както и на „Лечебни ритуали“ — при племето уинебаго: смъртта и възкресението са ритуално предизвикани като кандидатът за член на тези общества се докосва с магически раковини, съхранявани в изработени от кожата на видра торбички.167
Същата мистична обвързаност на раковините с церемониите по посвещаването и изобщо с различните религиозни митове се открива и в Индонезия, Меланезия, Океания.168 Входът на селата в Того е украсен с идоли, чиито очи са направени от черупки на мекотели и пред които са натрупани дарове от раковини (Андерсон, Children of the yellow earthy стр. 306). На други места се правят приношения от раковини на реките, изворите, дърветата (пак там, стр. 312). Магическо-религиозните свойства, приписвани на раковините правят обяснимо и присъствието им в правораздаването (пак там, стр. 307). Подобно на китайското общество, в „първобитните“ общества емблемата, олицетворяваща един от космическите принципи осигурява точното и справедливо приложение на закона: като символ на космическия Живот, раковината притежава свойството да открива всяко нарушение на нормите, всяко престъпление, влизащо в разрез с ритмите и, по подразбиране, с обществения ред.
Заради приликата им с вулвата се смята, че както морската, така и много други видове раковини предпазват от всякаква магия, от „уроки“ или от „зли очи“. Огърлиците от черупки на мекотели, гривните, амулетите, украсени с морски раковини или дори обикновеното им изображение защищават жени, деца и добитък от зла участ, от болести, от безплодие и т.н.169 Същата символика — отъждествяване със самия извор на всемирния Живот — подхранва разностранното въздействие на раковината, без значение дали то цели да увековечи нормите на космическия или обществен живот, да доведе до състояние на благоденствие или до голяма плодовитост, да осигури на бременната жена лесно раждане или духовно „възраждане“ на новака по време на церемонията по посвещаването му.
Ролята на раковините в погребалните вярвания
Сексуалната и гинекологическа символика на морските раковини и на стридите има, както вече казахме, и духовно значение: „второто раждане“, осъществено с посвещението, става възможно благодарение на същия неизчерпаем извор, който поддържа космическия живот. От там произтича и ролята на раковините и на перлите в погребалните обичаи; покойникът не се разделя с космическата сила, която е захранвала и ръководила живота му. Ето защо в китайските гробове се открива нефрит; наситен с yang — мъжкия, слънчевия, „сухия“ принцип — поради самото си естество нефритът се противопоставя на разложението. „Ако се запушат със злато и нефрит деветте отвора на трупа, той ще бъде предпазен от гниенето“, пише алхимикът Ко Хюнг.170 А в трактата T’ao Hung Cing (V век) откриваме следните уточнения: „Ако при отварянето на стар гроб трупът изглежда като жив отвътре, знайте, че отвътре и отвън на тялото има голямо количество злато и нефрит. Според правилата, установени от династията Хан, принцовете и високопоставените благородници били погребвани с украсените си с перли дрехи, а до телата им били поставяни нефритени кутии, чието предназначение било да предпазват тялото от разложение“.171 Направените неотдавна разкопки потвърдиха написаното от Ко Хюнг относно нефрита, „с който се запушват деветте отвора на трупа“, твърдение, което бе събудило съмнение в не един автор.172
166
J. W. Jackson, The Money-Cowry (Cypraea moneta, L.) as a sacred objet among American Indians (Manchester Memoirs, том 60, N4, 1916 г.), стр. 5 и сл.
168
Jackson, Shell-Trumpets, стр. 8, 11, 90. W. H. R. Rivers, The history of Melanesian Society (Кембридж, 1914 г.), т. I, стр. 69, 98, 186; т. II, стр. 459, 535.
169
Виж множеството примери, посочени от S. Seligmann в „Der böse Blick“ (Берлин, 1910 г.), том II, стр. 126 и сл., 204 и сл.
170
В. Laufer, Jade, a study in Chinese Archaeology and Religion (Field Museum, Чикаго, 1912 г.), стр. 299, бележка.
171
Laufer, цит. произв., стр. 299. Виж също Karlgren, Some fecundity symbols, стр. 22 и сл.; Giseler, Les Symboles de jade dans le taoïsme (Revue d’Histoire des Religions, 1932 г., т. 105, стр. 158–181).
172
C. Hentze, Les Figurines de la céramique funéraire (Дрезден, 1928 г.), стр. V. Вж също C. Hentze, Les Jades archanques en Chine (Artibus Asiae, III, 1928–1929 г., стр. 96–110); същия автор, „Les Jades Pi et les symboles solaires“ (пак там, стр. 199-216; т. IV, стр. 35–41).