Според вярванията, нефритът и раковините спомагат за осигуряването на прекрасна съдба в отвъдното; и ако, както се смята, полускъпоценният камък предпазва трупа от разлагане, то перлите и раковините подготвят умрелия за ново раждане. Според Ли Ки, ковчегът е бил украсен с „пет реда ценни раковини“ и с „квадратни плочки от нефрит“.173 Освен стридата pei при китайския погребален култ е била използвана и най-голямата и тънка мида shen. Дъното на гроба било застилано с миди и двучерупчести мекотели (Карлгрен, Some fecundity symbols, стр. 41). Ченг Хюан е дал следното обяснение на този обичай: „Преди да се спусне ковчегът, дъното на гроба трябва да се покрие с shen, за да се попречи на влагата да проникне в него“ (пак там). В устата на умрелия слагали перли, а погребалният ритуал, предназначен за Върховните владетели от династията Хан уточнява, че „устата им трябва да бъде напълнена с ориз, перли и нефрит, съобразно с установения преди много години обичай при тези церемонии“.174 Бели раковини кори са били намерени дори в предисторическите поселища Пю-Чао.175 Както ще. видим по-нататък, протоисторическата китайска керамика също е била силно повлияна от символиката на раковината.
Не по-маловажна роля играят раковините и в индийските погребални церемонии. При тях се тръби с раковина и пътят, водещ от дома на умрелия до гробището се обсипва с раковини. В някои провинции устата на починалия се напълва с перли (Андерсон, стр. 299). Установено е, че същият обичай е разпространен и на о-в Борнео, където индуското влияние вероятно се е смесило с някакъв местен ритуал.176 В Африка дъното на гроба се застила с дебел пласт раковини.177 Този обичай е често срещан при много древни американски народи и племена (виж по-долу). Значителни количества черупки от разни мекотели, морски и други раковини, естествени и изкуствени перли са открити в предисторически поселища, най-често в гробове. При разкопките в пещерата в Ложери (в долината на Везер, окръг Дордона), датираща от палеолита, археолозите разкрили много черупки на мекотели от средиземноморските видове Cypraea Pyrum и C. lurida. Те били разположени симетрично, по двойки, по целия скелет: четири на челото, по една на всяка ръка, по две на всеки крак, четири до коленете и до глезените. В пещерата Кавийон били намерени близо осем хиляди морски раковини, повечето от които боядисани в червено, а една десета от тях били продупчени.178 В Кроманьон пък били открити повече от триста продупчени раковини от вида Littorina littorea (Дешлет, цит. труд, стр. 208). На друго място, един женски скелет, покрит изцяло с мидени черупки е бил намерен до скелета на мъж, погребан с богати украшения и с корона, направени от продупчени раковини. Мъжът от Комб-Капел също е бил погребан с подобна украса — наниз от продупчени раковини.179 Това обстоятелство вероятно е подтикнало Менаж да се запита: „Защо скелетът от Ложри-Бас (Дордона) е с огърлица от средиземноморски раковини, а скелетът от Кро-Маньон — с украшение, изработено от черупки на мекотели от океана? Защо в земните пластове в Грималди (на Лазурния бряг) са намерени черупки от миди, вадени край бреговете на Атлантическия океан? И как така в Понт-а-Лес (Белгия) са открити раковини, събирани през терциера в околностите на Реймс?“180 Тези факти твърде вероятно биха могли да се обяснят със скитническия живот на човека през четвъртичната ера, но в случая за нас е по-важно, че те представляват допълнително доказателство за магическо-религиозното значение, придавано на раковините от предисторическите народи.
173
S. Couvreur, Li Ki, том II (Ho Kien Fou, 2-po изд. 1913 г.) стр. 252. Виж също Couvreur, Tso tchouan, прев. на фр., т. I,стр. 259.
175
Andersson, цит. произв., стр. 323. Кори се откриват дори в гробове, датиращи от края на палеолита; виж К. Singer, цит. произв., стр. 50.
177
Виж Robert Hertz, Mélanges de sociologie religieuse et de folklore (Париж:, 1928 г.), стр. 10.
178
Dèchelette, Manuel d archéologie préhistorique celtique et gallo-romaine, 2-ро изд. (Париж, 1924 г.), т. I, стр. 208.
180
Th. Mainage, Les Religions de la préhistoire. I. L’Age paléolithique (Париж, 1921 г.), стр. 96–97.