Раковини са били открити и в египетските гробове от епохата преди династиите. Египтяните дълго време са носели като амулети черупки на мекотели от Червено море.181 При разкопки на о-в Крит археолозите са установили аналогично изобилие от черупки и раковини. Във Фестос, в един пласт от епохата на неолита, те открили глинено изображение на жена и до него — черупки от pelunculus, чието религиозно предназначение не буди никакво съмнение.182 Разкопките, извършени под ръководството на сър Артър Еванс позволиха да се определи по-ясно магическото значение и култовата функция на раковините (вж. Palace of Minos, I, стр. 517 и сл.). При тях бе установено, че рисунките с мотиви на мидени и други черупки на мекотели са много често срещано явление и че това непрекъснато повторение се дължи не толкова на декоративната красота на мотива, колкото на символиката му (пак там, стр. 519, фиг. 377, 378). Едно безспорно забележително откритие в тази насока, което би подсигурило прехода между евроафриканския културен цикъл и Източна Азия, бе направено от Пампели в Ану (Андерсон, стр. 298). И Андерсон, на свой ред, намерил раковини в Йанг Чао Тън, в Ша Чинг (в пустинята Чен Фу), тоест в праисторически поселища, където погребалните урни се отличават с толкова характерните рисунки, наречени впоследствие „death pattern“ и „cowrie pattern“ и чиято символика: смърт-възраждане вече не буди и сянка от съмнение (Андерсон, пак там, стр. 322 и сл.). Един много древен японски обичай се обяснява със сходни вярвания: като намазва тялото си с прах от раковини, човек осигурява своето възраждане (Курт Сингер, цит. произв., стр. 51).
Ролята на перлите и раковините в погребалните ритуали изглежда е била от изключително значение за туземните народи в двете Америки. Събраната от Джексън документация е достатъчно красноречива в това отношение.183 По отношение на индианците от Флорида, Стритър пише, че „както в Египет по времето на Клеопатра, така и гробниците на царете във Флорида са били украсени с перли. Воините на Зото намерили в един от големите храмове дървени ковчези с балсамирани мъртъвци, а до тях били поставени кошнички, напълнени догоре с перли. Храмът в Толомеко се отличавал с най-голямото си изобилие от перли: високите му зидове и покривът били покрити със седеф, нанизи от бисери и пера висели по стените; върху ковчезите на царете били поставени украсените им с перли щитове, а насред храма — глинени гърнета, пълни със скъпоценни перли“.184 С подробните си описания на тържествата, организирани при мумифицирането на индианските царе във Виржиния, Уилби доказа съществената роля, отредена на перлите в погребалните церемонии.185 Зелиа Нутъл откри в Мексико дебел слой от раковини на върха на една пирамида, в чийто център се намирали гробовете.186 А това са само няколко свидетелства, отнасящи се до индианците в Америка.187 Откритите в някои райони (например в Юкатан) парчета желязо188 до перлите и раковините доказват желанието да се приближи покойният до всички разполагаеми източници на магическа енергия, като в дадения случай, подобно на остров Крит, желязото е играло ролята, изпълнявана в Китай от нефрита и от златото.189
В пещератата Махаксай (Лаос) Мадлен Колани откри секири, планински кристали и множество черупки от Cypraea190 като същевременно успя да докаже погребалния характер и магическата функция на топорите.191 Всички изброени предмети били сложени в гроба, за да осигурят на покойника най-добри условия в отвъдното.
Значителни количества черупки от стриди и морски раковини са намерени в много предисторически, доста отдалечени едно от друго заселища. Така например Cypraea moneta били открити в прочутия кубански некропол, в Северен Кавказ (XIV в. пр. Хр.), а други раковини — около Киев в гробове на скитите, които спадат към Ананинската цивилизация в Западен Урал. Аналогични натрупвания в земните пластове били разкрити в Босна, във Франция, Англия, Германия и най-вече по Балтийското крайбрежие, където древните хора вече търсели кехлибар.192
Преценката, че при изработката на различните погребални ритуални предмети главната роля е отредена на перлите се потвърждава и от наличието на изкуствени перли. Нювенхус е изследвал направените от камък или от порцелан екземпляри, с които често си служат жителите на Борнео. Произходът на най-древните от тях остава и до днес неизвестен, а най-новите идват от Сингапур, но в повечето случаи са изработени в Европа — в Яблонц (Бохемия), в Бирмингам, в Мурано.193 Мадлен Колани дава следното обяснение на ролята на тези перли в селскостопанските тържества, в приношенията или при погребалните церемонии в Лаос: „Мъртвите са запасени с перли за небесния им живот; те се напъхват в естествените отвори на трупа. В наши дни умрелите се погребват с колани, шапчици и дрехи, украсени с перли. След като тялото се разложи, перлите се откъсват…“.194 Същата авторка е намерила заровени в близост до мегалитите в Тран Нин много, понякога стотици от малките стъклени топчета: „Тези древни перли навярно са играли важна роля в живота на народа от страната на глинените гърнета. Онези, които ние открихме, бяха заровени в земята, за да служат на покойниците. Те бяха доста по-простички от изобразените от г-н Нювенхус. Дали са били само и единствено погребални атрибути? Не знаем“ (цит. произв., стр. 109). В близост до тези архаични перли, изровени в Горен Лаос, се намирали бронзови звънчета. Впрочем, връзката между метал и перли (раковини и т.н.) е често срещано явление; тя продължава да се прави в някои тихоокеански райони. Мадлен Колани припомня, че „в наши дни жените от племето дайак на остров Борнео носят огърлици с много звънчета“ (пак там, стр. 199, фиг. 24).
183
Jackson, The geographical distribution of the use of Pearls and Pearl-Shell, препечатана в Shells as evidence of the migrations of early culture, стр. 72 и сл. Вж също и стр. 112 и сл.
185
С. С. Willoughby, The Virginia Indians in the seventeenth century (The American Anthropologist, m. IX, NI, януари 1907 г., стр. 57–86), стр. 61, 62.
186
Виж W. J. Perry, The Children of the Sun, стр. 66. Индианците, които живеят по крайбрежната ивица на Калифорнийския залив и чието културно равнище си остава извънредно първобитен, покриват мъртъвците си с черупка на костенурка, пак там, стр. 250. Поради факта, че е морско животно, костенурката действително се свързва тясно с водите и с луната.
188
Stephens, Incidents of travel in Yucatan, г. II, стр. 344, цитиран от Andrée, Die Metalle bei den Naturvölkers (Лайпциг, 1884 г.), стр. 136.
190
Madeleine Colani, Haches et bijoux. République de l’Equateur, Insulinde, Eurasie. (B.E.F.E.O., XXXV, 1935 г., факсимиле 2, стр. 313–362), стр. 347.
191
Виж също Hanna Rydh, On Symbolism in mortuary ceramics (Bull, of the Museum of Far Eastern Antiquities, NI, Стокхолм, 1929 г., стр. 71–121), стр. 114 и сл.
192
Andersson, цит. произв., стр. 299 и сл.; Jackson, The geographical distribution, passim.
193
Nieuwenhuis, Kunstperlen und ihre kulturelle Bedeutung (Intern. Archiv f. Ethnographie, т. 16, стр. 135–153).
194
Madeleine Colani, Essai d’ethnographie comparée (В. Е. F. Е. О., том XXXVI. 1936 г., стр. 197–280), стр. 198 и сл.