Изкуствените перли представляват красноречив пример за постепенното отслабване на първоначалния им метафизически смисъл, изтикан от вторичното, вече само магическо значение. Перлите винаги са черпели свещената си сила от своя морски произход и от гинекологичната си символика. Вероятността всички народи и племена, използвали перли и раковини в магическите си и погребални церемонии да са схващали тази символика е твърде малка; дори ако допуснем, че е била осъзнавана, тя навярно е достигала до умовете и сърцата на ограничени кръгове от обществото. Било защото са заимствали магическото понятие за перлата от народи и племена с по-висока степен на културно развитие, с които са общували, било защото с течение на времето тяхното собствено понятие се е оформило под влиянието на чужди елементи, но фактите говорят недвусмислено, че някои народности са въвели в церемониите си изкуствени предмети, чието очевидно предназначение е било да приличат на „свещените модели“. Този случай на „заместване“ не е единствен по рода си. Всеизвестна е космологическата стойност на lapis-lazuli в Месопотамия. Камъкът е със същия син цвят като звездното небе, в чиято свещена сила участва и той.195 Впрочем, аналогично схващане е било разпространено и в предколумбова Америка. В няколко древни гроба на един еквадорски остров са били намерени двадесет и осем парчета от lapis-lazuli, издялани във формата на цилиндър и доста добре изгладени. Впоследствие обаче е било доказано, че тези късове от lapis-lazuli не са принадлежали на туземните жители на острова; учените предполагат, че те са били оставени там от пришълци от материка, дошли на острова, за да изпълнят някакви свои ритуали или свещени церемонии.196
Важно е да се отбележи, че в Западна Африка също се придава изключително значение на изкуствените сини камъни. Винер е събрал богата документация по този въпрос.197 Може да се твърди със сигурност, че символиката и религиозната стойност на сините камъни се обясняват с идеята за свещената сила, в която те участват благодарение на небесния си цвят. Идея често непозната, зле разбрана или „изкривена“ от някои представители на тези народи, които многократно са заимствали обектите на култа или символите си от някоя по-напреднала в културно отношение общност, без да схванат нормалното им значение, тъй като най-често то се оказва недостъпно за развитието им. Тази констатация позволява да се предположи, че прочутите оцветени фалшиви геми, проникнали от Египет, Месопотамия, от римския Ориент чак до Далечния Изток, в даден момент са имали магическо значение, произтекло несъмнено от естествения им модел или от геометрическата символика, която носят в себе си.198
Свещеното естество на раковините се пренася върху изображението им, както и върху декоративните мотиви, чийто основен елемент е спиралата. В Кансу (от периода Ма Чанг) са намерени множество погребални урни, украсени с „cowrie-pattern“.199 От друга страна, Андерсън тълкува фигурата, която преобладава по урните в Пан Шан като комплект от четири великолепни спирали.200 Има обаче един факт, който заслужава да бъде отбелязан: този мотив се среща единствено по погребалните урни, но никога не е използван за украса на керамичните изделия за всекидневна употреба.201 Така, метафизическото и ритуално значение на „cowrie-pattern“ („death-pattern“) се оказва напълно установено. Този декоративен мотив, присъщ на китайската керамика, играе активна роля в култа, посветен на мъртвите. Образът на раковината или геометричните елементи, извлечени от схематичното й изобразяване, свързват покойника с космическите сили, които управляват плодородието, раждането и живота. Тъй като именно символиката на раковината е тази, която има реална религиозна стойност: образът е със свое собствено въздействие при обредите за мъртвите и затова няма значение дали то се осъществява чрез самата раковина или просто чрез декоративния мотив на спиралата или на „cowrie-pattern“. Това обяснява и наличието както на раковини, така и на погребални урни, украсени с „cowrie-pattern“ в праисторическите китайски поселища.202
195
Ernst Darmstaedter, Der babylonisch-assyrische Lasurstein (в Studien für Geschichte der Chemie, Festgabe Ed. von Lippmann, Берлин, 1927 г., стр. 1–8). Виж книгата ни Cosmologie si alchimie babiloniana, стр. 51 и сл.
196
George F. Kunz, The Magic of Jewels and Charms (Филаделфия-Лондон, 1915 г.), стр. 308.
197
Leon Wiener, Africa and the discovery of America (Филаделфия, 1920–1922 г.), том II, стр. 237-248; виж нашата книга Cosmologie si alchimie babiloniana, стр. 56 и сл.
198
С. G. Seligman and H. C. Beck, Far eastern glass: some western origins (Bulletin of the Museum of Far Eastern Antiquities, N10, Стокхолм, 1938 г., стр. 1–64).
199
Andersson, Children of the yellow earth, cmp. 323; On symbolism in the prehistoric painted ceramics of China (Bulletin of the Museum of Far East ern Antiquities, том I, 1929 г., стр. 66 и сл.).
201
Andersson, On symbolism in the prehistoric painted ceramics. Hanna Rydh, Symbolism in mortuary ceramics cmp. 81 и сл. Виж Carl Hentze, Mythes et symboles lunaires (Антверпен, 1932 г.), стр. 118 и сл.