Накрая бихме желали да споменем и свойството да носи дълголетие, което Френсис Бейкън приписва на перлата. А това е и едно от главните качества на този скъпоценен камък. Смятало се е, че когато човек го носи по тялото си, както впрочем и раковината, той се свързва със самите всемирни източници на енергия, на плодовитост и на плодородие. Щом този вътрешен, душевен образ престанал да съответства на открития от човека нов Космос, или когато, по други причини, споменът за него е отслабнал и се е изродил, свещеният някога предмет все пак е запазил стойността и значението си, но те вече са се определяли на друго ниво.
На границата между магията и медицината, перлата изпълнява двусмислената роля на талисман;216 това, което преди е носило плодородие и е осигурявало идеална съдба post mortem, постепенно се превръща в непрекъснат извор на благополучие.217 В Индия това схващане се е запазило до доста късно. „Перлата трябва винаги да се носи като амулет от тези, които желаят благополучие“, казва Будабата.218 Доказателството, че перлата е проникнала в медицината след като първоначално е играла известната ни вече роля в магията и еротико-погребалната символика се състои във факта, че в някои райони на света раковините наистина притежават лечебни свойства. В Китай те са толкова добре известни на лекаря, колкото са скъпи и нужни на магьосника.219 Същото се отнася и за някои племена в Америка.220
Извън познатите ни от магията и медицината стойност и значение, морските раковини често са били използвани и като монети. Сведенията, които са ни дали Джексън и някои други автори в това отношение са достатъчно достоверни и убедителни.221 Карлгрен, който доказа използването на раковините като парично средство в Китай, смята, че обичаят да се лепи монета на челото е само реминисценция от времената, когато раковината е била носена като амулет.222 Символичната свещена стойност на морската раковина и на перлата постепенно се превръща в светска. Но безценното естество на предмета не е загубило нищо от тази промяна в оценката и значението му. В него постоянно е концентрирана мощта, той е сила и субстанция; и накрая, той си остава неизменно взаимообвързан с „действителността“, с живота и плодородието.
Митът за перлата
Въпреки новите си, „конкретни“ оценки, първообразите продължават да пазят непокътнати своите метафизически валенции: икономическата стойност на перлата изобщо не премахва религиозната й символика; тъкмо напротив, тя постоянно е преоткривана, реинтегрирана в живота на хората, обогатявана. Тук действително се налага да отбележим значителната роля, която перлата играе в иранското умозрение, в християнството и в гносиса. Едно източно предание обяснява появата на перлата като рожба на обладаната от светкавицата мида:223 така перлата би била плод на връзката между Огъня и Водата. Свети Ефремий използва този прастар мит, за да илюстрира както непорочното Зачатие, така и духовното раждане на Христос чрез огненото му кръщение.224
От друга страна, Стиг Викандер доказа, че перлата е била идеалният ирански символ на Спасителя.225 Отъждествяването на Перлата със „спасения Спасител“ е позволило съществуването на двойна символика: Перлата можела да олицетворява както Христос, така и човешката душа. Известният тълкувател на библейските текстове и теолог Ориген ( 185–254 г.) също отъждествява Христос с перлата: примерът му е последван от множество автори (Едсман, Огненото кръщение, стр. 192 и сл.). В един текст, който неизвестно защо се приписва на свети Макерий Младши, перлата символизира от една страна Христос-Царя, а от друга страна, потомъка на Царя — християнина: „Перлата, голяма, безценна и царствена, принадлежаща на царската диадема, подхожда само на царя. Единствено царят може да носи тази перла. На никого другиго не е позволено да носи подобна перла. Така човек, който не е роден от царския и божествен дух, който не е станал член на небесното и царствено племе и не е Божие чедо — както е написано: «А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии» (Йоан. 1:12) — не може да носи скъпоценната небесна перла, образ на неизразимата Светлина, която е самият Господ. Защото не е станал син на царя. Тези, които носят и притежават перлата, живеят и управляват с Христос навеки“ (Поучение, XXIII, 1; текст, цитиран и преведен от Едсман, цит. произв., стр. 192–193.)
216
S. Seligmann, Der böse Blick, II, стр. 126, 209; същия автор, Die magische Heit– und Schutzmittel, стр. 199.
217
Перлата предпазва от епидемии, вдъхва смелост на този, който я носи и т.н. : сравни М. Gaster, The Hebrew version of the Secretum Secretorum (публикувано отново в Studies and Textes, том II, Лондон, 1925–1928 г.),стр. 812.
220
Jackson, The Money Cowry (Cypraea moneta, L.) as a sacred object among American Indians, стр. 3 и сл.
221
Виж The use of Cowry-shells for the purposes of currency, Amulets and Charms (Manch. Mem., 1916 г., N13); Shells, cmp. 123-194; Leo Wiener, Africa and the discovery of America, cmp. 203 и сл.; Helmut Petri, Die Geldformen der Sudsee (Anthropos, 31, 1936 г., стр. 187-212; 509–554), стр. 193 и сл., 509 и сл. (раковините-кори като монета), 208 и сл. (перлата като монета). Не сме използвали проучването на М. J. M. Faddegon „Notice sur les cauris“ (Tijdschrift van het Kon. Ned. Genootschap voor Munt-en Penningkunde, 1905 г.; виж Isis, том 19, 1933 г., стр. 603).
224
H. Usener, Die Perle. Aus der Geschichte eines Bildes (в Theologische Abhandlungen C. von Weizäcker…gewidmet, Фрайбург на Брайсгау, 1892 г., стр. 201–213); Carl-Martin Edsman, Le Baptême de feu (Лайп-циг-Упсала, 1940 г.), стр. 190 и сл.
225
Резюме на книгата на Edsman, Svensk Teologisk Kvartalskrift, том 17, 1945 г., стр. 228-233: виж Geo Widengren, Mesopotamian elements in manicheism (Упсала, 1946 г.), стр. 119; същ. авт., Der iranische Hintergrund der Gnosis (Zeitschriftfiir Religions– und Geistesgeschichte, IV, 1952 г., стр. 97–114), стр. 113.