В прословутото гностическо писание „Деянията на Тома“, търсенето на перлата символизира духовната драма на човека от грехопадението му до неговото спасение: един източен Принц отива в Египет да търси Перлата, която се пази от чудовищни змии. Принцът трябва да мине през много изпитания, за да я получи и така да стане един от посветените; неговото начинание се увенчава с успех само благодарение на помощта на баща му, Царя на Царете, тоест гностическия образ на небесния Отец.226 Символиката на този текст е доста сложна: от една страна Перлата представлява изпадналата в царството на мрака човешка душа, а от друга страна — самият „спасен Спасител“. В много манихейски и мандейски текстове човекът е отъждествен с перлата. Живият Дух „улавя Първия Човек извън борбата като извадена от морето перла“ (Kephalaia, стр. 85, цитиран от Едсман, стр. 195). Свети Ефремий сравнява тайнството на кръщението с перла, с която човек никога не може да се сдобие отново: „и гмуркачът също вади перлата от морето. Гмурнете се (покръстете се), извадете от водата скритата в нея чистота, перлата, от която е излязла короната на божеството“ (цитиран от Едсман, стр. 197).
При друг случай, водейки спор по отношение на аскетите и монасите, Св. Ефремий сравнява отшелничеството с „повторно кръщение“: както търсачът на перли трябва да се гмурне гол в океана и да си проправи път сред морските чудовища, така и аскетите проникват голи сред „хората от този свят“ (Едсман, стр. 198). Освен символиката на голотата, в този текст може да се установи и загатване за морските чудовища, които дебнат оглашения човек при потапянето му във водата, когато го покръстват (виж следващата глава). Гносисът е „скрит“ и труден за долавяне; пътят на спасението е осеян с препятствия. Освен всичко това, перлата символизира и много други неща; невероятната й поява на този свят е същинско чудо, присъствието й сред изпадналите в грях същества е парадоксално. Перлата олицетворява тайнството на трансцендентното, станало вече осезаемо, тя е проявата на Бог в Космоса. Благодарение на гностицизма и на християнската теология, този древен символ на Действителността и на Живота-без-Смърт добива ново звучене и смисъл: безсмъртната душа, „спасения Спасител“, Христос-Царя. Тук бихме желали да подчертаем още веднъж непрекъснатостта на различните значения на перлата, от най-древните и елементарните до най-сложните символики, изградени от гностическото и ортодоксално умозрение.
ГЛАВА V
СИМВОЛИКА И ИСТОРИЯ
Кръщение, потоп и водни символики
От така направения преглед на групите символи, тясно свързани с водната символика, се оказа, че тя е далеч по-пространна и сложна в сравнение с тях. В наш предишен труд се опитахме да очертаем структурата й и затова сега си позволяваме да препратим читателя към него (виж „Трактат по История на религиите“, стр. 219 и сл.): там той ще открие основните интересуващи го неща по въпроса за водните йерофании, както и анализ на символиката, която им придава истинска стойност. Затова тук ще се ограничим само до няколко от най-важните й черти.
Водите символизират всеобщия сбор от виртуалностите; те са fons et origo, вместилището на всички възможности за съществуване; те предшестват всяка друга форма и поддържат всяко сътворение. Примерният образ на всяко сътворение е Островът, който изведнъж „се появява“ сред вълните. В замяна на това, потапянето във водата символизира връщането към предформалното, реинтегрирането в индиферентния начин на предсъществуването. Изплуването повтаря космогоническото действие, водещо до проява на формата, а потапянето е равнозначно на разлагане на формите. Затова символиката на Водите включва както Смъртта, така и Съживяването. Допирът с водата винаги съдържа възраждане: от една страна, защото разлагането е последвано от „ново раждане“, а от друга страна, защото потапянето оплодотворява и умножава потенциала за живот. На водната космогония отговарят — на антропологическо равнище — хилогените, вярванията, според които човешкият род е произлязъл от Водите. На всемирния потоп или на периодическото потъване на континентите (митове като този за „Атлантида“) съответства, на човешко ниво, „втората смърт“ на душата („влагата“ и leimon на Ада и т.н.) или посветителската смърт чрез кръщението. Но както в космологически, така и в антропологически план, потопяването във Водите е равнозначно не на окончателно угасване, а на преходно реинтегриране в неразличимото, последвано от ново сътворение, от нов живот или качествено нов човек, в зависимост от това дали се отнася за космически, биологически или сотериологически момент. От гледна точка на структурата, „потопът“ е сравним с „кръщението“, а изливането на вино при жертвоприношенията — с поръсването на новородените с пречистваща вода или с ритуалните пролетни изкъпвания, които даряват със здраве и плодородие.
226
A. Hilgenfeld, Der Königssohn und die Perle (Zeitschrift fiir wissenschaftliche Theologie, том 47, 1904 г., стр. 219–249); R. Reitzenstein, Das iranische Erlo:sungsmysterium (Бон, 1921 г.), стр. 72 и сл. (съществен труд); Edsman, цит. произв., стр. 193. бел. 4; Widengren, Der iranische Hintergrund der Gnosis, стр. 105 и сл.