Дороти Сейърс
Образователното приключение с главата на дракона
— Чичо Питър!
— Един миг, Гъркине. Не, няма да взема Катул, мистър Фолиът. Все пак за тринадесет гвинеи излиза малко соленичко да купиш книга без титулна и последна страница, нали? Но бихте могли да ме известите, когато се появят Витрувий и Сатирикон — ще ми се поне да ги погледна. Е, приятелю, какво има?
— Ела да видиш тези илюстрации, чичо Питър. Сигурен съм, че книгата е ужасно стара.
Лорд Питър въздъхна и се запровира към изхода на мрачната книжарница на мистър Фолиът, задръстена с насъбраното от много библиотеки. Неочакваната епидемия от морбили в превъзходното начално училище на мистър Бултридж съвпадна с пътуването на херцога и херцогинята на Денвър из Европа и това увеси на врата на негова светлост десетгодишния му племенник Виконт Сент Джордж, по-известен като Джери младши, Джерикинс или киселия Гъркинс1. Лорд Питър не беше от чичовците по призвание, които очароват старите гувернантки със забележителния си подход към децата. Успяваше обаче с достойнство да постигне търпимост в отнощенията, като се обръщаше към младите със същата изисканост и любезност, които бяха задължителни и към техните родители. Ето защо той се подготви да посрещне с внимание откритието на Гъркинс, макар че на детския вкус не биваше да се вярва и беше много вероятно книгата да излезе с някакви размазани гравюри или пък долнопробна препечатка, поукрасена по фотопът. Наистина не би могло и да се очаква нещо по-добро от лавицата за книги с намалени цени, изложена на уличния прахоляк.
— Чичо, виж какъв смешен човек с голям дълъг нос, с уши и опашка, и с кучешки глави по цялото си тяло. Monstrum hoc Cracoviae — значи чудовище, нали? Аз така си мисля. А какво ще рече Cracoviae чичо Питър?
— О, Краковското чудовище! — каза лорд Питър с голямо облекчение. Изображението на това ужасно на вид дете със сигурност доказваше, че книгата е доста стара. — Нека да я погледна. Да, съвсем правилно, книгата е много стара — „Космография Универсалис“ от Мюнстер. Радвам се, че имаш набито око, Гъркинс. Защо сте изложили Космографията тук сред вехториите, и при това за пет шилинга, мистър Фолиът?
— Е, ваша светлост — каза книжарят, който беше съпроводил клиентите си до вратата, — сам виждате колко й е окаяно състоянието — кориците са откъснати и почти всички карти на фолио липсват. Появи се преди няколко седмици — беше в купа заедно с колекцията, която закупихме от един господин от Норфолк — подписана е с неговото име: доктор Кониърс от имението Йелсал. Разбира се, бихме могли да задържим книгата и да се опитаме да я комплектоваме, когато се появи друг екземпляр. Но това е доста извън профила ни, нали знаете, че наша специалност са античните автори. Затова сме я изложили навън ей така, за колкото да се продаде, за толкова — при това status quo, както бихте се изразили вие.
— О, погледни! — възкликна Гъркинс. — На тази рисунка режат някакъв човек на парченца. Какво пише за това?
— Мислех, че можеш да четеш на латински.
— Мога, но има много завъртулки. Какво ли означават?
— Това са просто съкращения — търпеливо отвърна лорд Питър. — „Solent quoque hujus insu-loe cultores…“ Обичай е за обитателите на този остров да отвеждат на пазара престарелите си родители, от които вече нямат полза, и да ги продават на канибалите, а те ги избиват и изяждат. Така постъпват и с по-младите, когато ги сполети някоя неизлечима болест.
— Ха-ха — позасмя се мистър Фолиът. — Доста нечестно спрямо бедните канибали. Те май никога не са хапвали нещо свястно — или жилави, или вмирисани мръвки.
— Изглежда, че населението извънредно много е било напреднало в представата си за бизнес — съгласи се негова светлост.
Виконтът беше очарован.
— Тази книга наистина ми харесва — каза той. — Мога ли да си я купя с джобните пари?
„Още един проблем за чичовците“ — помисли си лорд Питър и набързо прехвърли в главата си всичко, което си спомняше за Космографията, за ла е сигурен, че няма някои по-откровени илюстрации, защото херцогинята не обичаше такива работи. След като поразмисли, реши, че само една е съмнителна и съществуваше реална възможност тя да не я забележи.
— Е — започна той безпристрастно, — на твое място, Гъркинс, и аз щях да бъда склонен да я купя. Тя е в лошо състояние, както почтено те осведоми мистър Фолиът, в противен случай, разбира се, би била изключително ценна, но и без липсващите страници това е един хубав, чист екземпляр и със сигурност си заслужава твоите пет шилинга, ако мислиш да събираш колекция.
Явно, че до този момент съзнанието на виконта беше погълнато от мисълта за канибалите до по-голяма степен, отколкото за състоянието на белите полета в книгата, но идеята от следващия срок да фигурира в училището на мистър Бултридж като колекционер на редки издания криеше безспорен чар.