— Никой от другите момчета не колекционира книги — каза той, — повечето събират марки. Струва ми се, че марките са нещо доста обикновено, нали, чичо Питър? Все си мислех да се откажа от тях. Мистър Портър, учителят ни по история, има много книги, подобни на твоите, чичо, и е страшен на футбол.
Лорд Питър изтълкува правилно хвалебствията по адрес на мистър Портър и от своя страна изказа мнението, че колекционирането на книги си е съвсем мъжко занимание. Момичетата, каза той, на практика никога не се захващат с него, защото то предполага заучаването на толкова дати, шрифтове и други технически особености, които си плачат за мъжки разум.
— Освен това — добави той — знаеш ли, книгата е интересна сама за себе си. Струва си да я поразлистиш.
— Ако обичате, ще я взема — каза виконтът и леко се изчерви при сключването на толкова важна сделка и на такава сума, тъй като херцогинята не поощряваше разточителството у малки момчета и трудно отпускаше средства.
— Добре ли си с парите? — дискретно попита лорд Питър. — Мога да ти заема временно.
— Не, чичо, благодаря. Получих половин крона от леля Мери, а имам и още четири шилинга мои пари, защото поради шарката нямахме тържество с момчетата от нашата спалня в пансиона и затова успях да спестя нещичко.
По този елегантен начин въпросът беше уреден и библиофилът-прощъпалник пое лично непосредствената грижа за дебелия четвъртит том, а след задължителното разтакаване из уличния водовъртеж наетото такси достави Космографията на улица „Пикадили“ номер 110 А.
— И кой е този мистър Уилбърфорс, Бънтър?
— Не мисля, че познаваме джентълмена, ваша светлост. Той моли да се види с ваша светлост за няколко минути по работа.
— Вероятно ще иска да намеря загубилото се куче на неомъжената му леля. Това е да си спечелиш слава на копой. Поканете го. Гъркинс, ако посещението на този мил господин излезе от личен характер, за предпочитане е да се оттеглиш в трапезарията.
— Да, чичо — каза послушно виконтът. Беше се проснал по корем върху килимчето пред камината в библиотеката и усърдно разчиташе по-вълнуващите места в Космографията с помощта на тълковния речник на господата Луис и Шорт — монументалния труд, на който той гледаше досега като на варварско изобретение, предназначено да досажда на учениците от горните класове.
Мистър Уилбърфос Поуп се оказа доста пълен светлокос господин към четирийсетте, с преждевременно оплешивяло чело, очила с рогови рамки и приятни маниери.
— Моля да ме извините, че ви се натрапих — започна той. — Сигурно ще ме сметнете за ужасно досаден човек. Измъкнах името и адреса ви от мистър Фолиът. Вината не е негова наистина. Нали няма да го упреквате. Аз направо извадих душата на бедния човек. Седнах пред прага му и отказах да си тръгна, макар че момчето вече спускаше кепенците. Страхувам се, че ще ме вземете за глупак, като разберете за какво става дума. Но наистина не бива да държите мистър Фолиът отговорен за това, нали няма?
— В никакъв случай — каза негова светлост, — искам да кажа, че ми е много приятно да се запознаем и прочие. С какво бих могъл да ви услужа, нещо, свързано с книгите? Вероятно сте колекционер. Ще пийнете ли нещо?
— О, не — тънко захихика мистър Поуп, — не съм точно колекционер. Много ви благодаря, само глътка — не, не, — буквално една глътчица. Благодаря — и той плъзна поглед по рафтовете с книги в скъпи подвързии от стара кожа, — наистина не съм колекционер. Но излезе, че съм заинтригуван, … ъ-ъ сантиментално заинтригуван от покупката ви вчера. Наистина такава дребна работа. Ще ви се види глупаво. Но ми казаха, че сега екземплярът на Космографията на Мюнстер, който принадлежеше на чичо ми, доктор Кониърс, е ваша собственост.
Гъркинс рязко вдигна поглед, като видя, че разговорът го засяга лично.
— Е, това не е съвсем точно — каза Уимзи. — По това време аз наистина бях там, но действителният купувач е моят племенник. Джералд, мистър Поуп се интересува от твоята Космография. Да ви представя племенника си, лорд Сент Джордж.
— Много мй е приятно, момче — любезно рече мистър Поуп. — Виждам, че колекционерството е семейна страст. И както се очаква, също си голям почитател на латинския? Знаеш ли склоненията? Ха, ха! А какъв ще станеш, като пораснеш? Председател на Камарата на лордовете? Засега, обзалагам се, си мислиш, че ще е по-добре да караш влак, нали така?
— Не, благодаря — отвърна хладно виконтът.