— Какво, не искаш да си машинист? Тъй да е, а сега бъди истински бизнесмен. Да направим една хубава сделка с книги. Чичо ти ще види, че предлагам добра цена. Ха, ха! И така, знаеш ли, че ей тази твоя книжка с картинки е така ценна за мен, както не може да бъде за никой друг. Когато аз бях малко момче на твоите години, тя ми създаваше голяма радост. Даваха ми я да си я разглеждам в неделен ден. Боже господи, колко щастливи часове съм прекарал над тези чуда-ти стари офорти и забавните стари карти с кораби и саламандри и „Hic dracones“ — надявам се, че знаеш какво означава това. Какво значи?
— „Ето драконите“ — изрече виконтът без желание, но все така вежливо.
— Съвсем правилно. Знаех си, че ги разбираш тия работи.
— Книгата е много привлекателна — каза лорд Питър. — Племенникът ми направо се заплесна по знаменитото Краковско чудовище.
— О, да… славно чудовище, нали? — съгласи се с ентусиазъм мистър Поуп. — Много пъти съм се виждал като сър Ланселот или някой друг от рицарите върху бял боен кон как с копие в ръка нападам това чудовище, насърчаван от пленената принцеса. О, детството! Това са най-щастливите дни в живота ти, млади човече. Може би не ми вярваш, но е така.
— А сега какво по-точно искате от племенника ми? — попита малко по-остро лорд Питър.
— Тъй, тъй. Е, виждате ли, моят чичо, доктор Кониърс, разпродаде библиотеката си преди няколко месеца. Бях извън страната по това време и едва вчера, като гостувах в Йелсал, научих, че любимата ми стара книжка е отишла с останалото. Не мога да ви опиша как се опечалих. Знам, че не е ценна — много страници липсват, пък и изобщо… но не мога да се примиря с мисълта, че я няма. Така че по чисто сантиментални причини, както казах, се втурнах към книжарницата на Фолиът да видя не бих ли могъл да си я върна обратно. Доста се разстроих, като открих, че е непоправимо късно и не оставих мистър Фолиът на мира, докато не ми каза името на купувача. Та както виждате, лорд Сент Джордж, дошъл съм, за да ви предложа да ми я препродадете. Хайде, давам ви двойно това, което сте платили. Предложението е добро, нали, лорд Питър? Ха, ха! При това ще ми направите много голяма добрина.
Виконт Сент Джордж изглеждаше доста натъжен и погледна умолително чичо си.
— Е, Джералд — рече лорд Питър, — това си е твоя работа, ти си знаеш. Какво ще кажеш?
Виконтът запристъпя от крак на крак. Кариерата на библиофил явно си имаше проблеми като всички останали.
— С твое позволение, чичо Питър — продума той объркано, — мога ли да ти кажа нещо на ухото?
— Не е прието да се шепти, Гъркинс, но би могъл да помолиш мистър Поуп да ти даде време да обмислиш предложението. Или можеш да му кажеш, че предпочиташ да се консултираш първо с мен. Би било в реда на нещата.
— Тогава, ако не възразявате, мистър Поуп, бих искал да се консултирам първо с чичо си.
— Ха, ха! Разбира се, разбира се — съгласи се мистър Поуп. — Съвсем благоразумно е да се допиташ до колекционер с голям опит. Ех, лорд Питър, това е то младото поколение! Вече си е готов малък бизнесмен.
— В такъв случай извинете ни за момент — каза лорд Питър, и дръпна племенника си в трапезарията.
— Искам да кажа, чичо Питър — избъбри колекционерът на един дъх, щом вратата се хлопна, — трябва ли да му дам книгата си? Не ми харесва като човек. Пък и мразя хора, които ме препитват.
— Естествено, не си длъжен, Гъркинс, щом не искаш. Книгата си е твоя и ти разполагаш с нея.
— А как би постъпил ти, чичо?
Преди да отговори, лорд Питър отиде с много странна походка на пръсти до вратата на библиотеката, разтвори я рязко и зад нея се видя мистьр Поуп, коленичил върху килимчето пред камината, как напрегнато разлистваше бленувания от него том, който беше оставен там от собственика му.
— Налейте си още, мистър Поуп — извика любезно лорд Питър и отново затвори вратата.
— Какво има, чичо?
— Ако искаш моя съвет, Гъркинс, бъди много предпазлив във взаимоотношенията си с мистър Поуп. Не мисля, че казва истината. Нарече тези ксилографии офорти — е, разбира се, може да е просто от незнание. Но някак не ми се вярва, че като дете е прекарал всички неделни следобеди в изучаване на картите и че е разглеждал особено внимателно драконите из тях, защото, както може би и сам си забелязал, Мюнстер е населил картите си с твърде малко дракони. В по-голямата си част те са просто карти — малко чудати според нашите географски разбирания, но иначе карти като карти. Затова му споменах за Краковското чудовище и както видя, той го взе за някакъв дракон.
— О, чичо, сега разбирам! Казал си го нарочно!
— Щом на мистър Поуп му трябва Космографията, значи има причина, която той не иска да ни каже. А след като е така, не бих се разбързал да продавам книгата, ако беше моя. Разбираш ли?