— Но какво е това, написаното в средата?
— Е, в това е работата! Вписано е по-късно от подписа „Джак. Кониърс“ — бих го определил около 1700 година, но, разбира се, би могло да бъде и много по-късно. В смисъл че човек на пределна възраст към 1730 година би писал по начина, възприет от него като млад, особено пък ако в младите си години като вашия прапрадядо, пирата, си е търсил късмета извън къщи и не се е занимавал много-много с писане.
— Искаш да кажеш, чичо Питър — прекъсна го развълнувано виконтът, — че това е писано от Главореза?
— Хващам се на бас, че е от него. Помислете, сър — вие сте пребродили Мюнстер в Германия и Мюнстер в Ирландия, а какво бихте казали за добрия стар Мюнстер в домашната ви библиотека тук?
— Бога ми! Възможно ли е?
— Почти е сигурно, сър. Ето какво е написано около главата на този морски дракон ли е, що ли: Hic in capite draconis ardet perpetuo Sol.
„Тук слънцето постоянно огрява главата на Дракона.“ Доста неопитомен латински наистина, но пък латинският на един морски вълк.
— Боя се — каза доктор Кониърс, — че май съм много глупав, но не виждам в каква посока ни води това.
— О, не — Главореза е бил по-дълбокомислещ. Без съмнение е смятал, че който и да го прочете, ще го свърже с казаното по-долу за островите, които били наречени „Щастливите“ поради мекия си климат, чудесната температура на въздуха и прозрачността на небето. Но за лукавия стар астролог в пагодата значението е било друго. Ето една малка книжка, издадена през 1678 година — „Практическа астрология“ от Мидълтън, точно такова популярно четиво би използувал любител като Главореза. В него четем: „Ако сред обозначенията се срещнат Юпитер, Венера или Главата на Дракона, може да сте сигурен, че на предполагаемото място има съкровище… Ако мястото на скритото съкровище е отбелязано със Sol, може да заключите, че става дума за злато или скъпоценности.“ Е, сър, мисля, че можем да направим това заключение.
— Бога ми! — възкликна доктор Кониърс. — Вярвам, че наистина сте прав! Срам ме е, като си помисля, че ако някой ми беше подхвърлил да се позапозная с тайните на астрологията, защото ще ми е от полза, аз щях да му отвърна от суетност, че времето ми е твърде ценно, за да го пилея за подобни глупости. Много съм ви признателен.
— Добре де, чичо — попита Гъркинс, — но къде е съкровището?
— Там е работата — каза лорд Питър. — Картата е доста условна, не са посочени географските ширини и дължини, а и упътването, така както е дадено, не води към определено място на островите, а някъде насред морето. Освен това изминали са повече от двеста години и все някой вече може да е открил скритото съкровище.
Доктор Кониърс се изправи на крака.
— Може и да съм остарял — каза той, — но в мен все още има сила. Ако успея някак да събера пари за експедиция, няма да намеря покой, докато не съм направил всичко, за да намеря съкровището и да осигуря издръжката на своята клиника.
— В такъв случай надявам се, че ще ми разрешите да ви подкрепя в правото дело — каза лорд Питър.
Доктор Кониърс беше поканил гостите си да пренощуват и след като възбуденият виконт беше изпратен в леглото, Уимзи и старият човек се заседяха до късно, проверяваха данни из географските карти и усърдно разчитаха главата „De Novis Insulis“ от книгата на Мюнстер с надежда да намерят нова нишка. Накрая все пак се разделиха и лорд Питър се качи в стаята си с книгата под мишница. Но нали беше неспокоен, вместо да си легне, той дълго седя на прозореца, който имаше изглед към езерото. Луната, почти пълна, се бе вдигнала високо сред малки, подгонени от вятъра облачета и очертаваше стръмните стрехи на китайските павилиони и чайни и щръкналите върхари на неокастрените шубраци. Паркът на Главореза! Сега Уимзи живо си представи как старият пират, седнал пред телескопа в претенциозната си пагода, злорадствува над хитроумното си завещание и брои лунните кратери. „Луна означава сребро.“ Водата в езерото сребрееше, пресечена от широка светла пътека, а навесът за лодките зловещо се врязваше в нея заедно с тъмните сенки на островите и почти в средата с порутения фонтан и извиващия се дракон от небесната империя — жалък и покрит с бодли.
Уимзи потърка очи. Езерото му изглеждаше някак си странно познато, с всеки миг то все повече придобиваше причудливата нереалност на място, което разпознаваш, без да си го виждал някога. Също ако се изправиш пред наклонената кула в Пиза — толкова си прилича с изображенията на фотографиите, че ти изглежда невероятна. Уимзи беше сигурен, че ей онзи проточил се остров му е познат, онзи, който наподобяваше крилат змей, със скупчените в двата края малки къщурки. И островчето вляво от него, което напомняше Британските острови, но малко поизкорубено. А между тях — и третият от островите, най-близкият. Те оформяха триъгълник, в центъра на който беше китайският фонтан, а луната пряко осветяваше главата на дракона. Hic in capite draconis ardet per-petuo…