Лорд Питър високо възкликна, хвърли се към междинната врата и широко я разтвори. От седалката под прозореца бързо се смъкна дребна фигурка и разви пухената завивка, която я обгръщаше.
— Извинявай, чичо Питър — каза Гъркинс, — но така ужасно съм се ококорил, че няма никакъв смисъл да се въртя в леглото.
— Ела тук и ми кажи — извика го лорд Питър — луд ли съм или сънувам. Погледни през прозореца и сравни това, което виждаш, с „Новите острови“ на Главореза. Той си ги е измайсторил, Гъркинс, той си ги е нагласил тук. Не са ли разположени точно като Канарските острови? Онези трите във формата на триъгълник и четвъртият тук долу? И навесът за лодките на мястото на големия кораб от картата? А фонтана с дракона, точно там, където е нарисувана главата на дракона? Е, синко, ето къде е скритото ти съкровище. Обличай се, Гъркинс, и по дяволите, че е време, когато всички добри деца трябва да са в леглото. Ще се поразходим с лодка по езерото, ако под навеса се намери някоя черупка, която да се държи над водата.
— О, чичо Питър, та това си е истинско приключение!
— Тъй, тъй! — рече Уимзи, — Петнайсет души в ковчега на мъртвеца и така нататък! Йо-хо-хо и бутилка „Джони Уокър“! В потайна доба пиратски екипаж се насочва към Щастливите острови да търси скритото съкровище. След мен!
Лорд Питър привърза пробитата плоскодънка за щърбавата опашка на дракона и предпазливо се покатери, тъй като цокълът на фонтана беше зеленясал и целият във водорасли.
— Боя се, че ти, Гъркинс, ще трябва да останеш долу и да се заемеш с изгребването на водата от лодката — каза той. — Всички славни капитани са запазвали истински сладката работа за себе си. Най-добре ще е да започна от главата. Щом пустият му непрокопсаник е рекъл нещо, значи вероятно е така. — Той нежно обви с ръка шията на животинката, за да има опора, докато методично опипваше безкрайните изпъкналости и вдлъбнатости на анатомията й. — Изглежда съвсем масивна фигура, но съм сигурен, че тук някъде има пружина. Нали не си забравил да изгребваш? Просто се ужасявам, че като се обърна, може лодката да е изчезнала. Главатарят на пиратите изоставен на безлюден остров, знаеш ги ти тия работи. Добре, значи това, което го търся, не е на тила. Ще опитам с очите. Ей, Гъркинс, усетих как нещо мръдна, но страхотно заяжда. Не се сетих да взема малко смазка. Няма значение, само упоритост се иска. Излиза, излиза… и … пляс…
Бурен напън изтласка навън ръждясалата запушалка и от зейналото гърло на дракона плисна гигантска струя вода право в лицето на лорда. Пресъхнал от дълги години, фонтанът весело се устреми нагоре, измокри иманярите до кости и изписа дъга на лунната светлина.
— Предполагам, че с това Главореза демонстрира чувството си за хумор — измърмори Уимзи и отстъпи назад към врата на дракона. — А сега пък не мога да го затворя отново. Да върви по дяволите, ще опитам с другото око.
Няколко минути безуспешно побутваше тук-там. Изведнъж с остро дрънчене бронзовите крила на чудовището се хлопнаха встрани, зейна дълбока квадратна дупка и фонтанът затихна.
— Успяхме, Гъркинс — извика лорд Питър. — Но това не е причина да спреш изгребването на водата. Има някакъв сандък. Ужасно е тежък. Не, всичко е наред, сам ще се оправя. Подай ми пръта. Сега вече вярвам, че старият грешник наистина е притежавал съкровище. Ама че ще е досадно, ако излезе само една от шегичките му. Тъй. Запомни, Гъркинс, че винаги можеш да направиш доста приличен крик от лодкарски прът и две здрави въжета. Разбра ли? Е, това е! А сега към уюта на дома … О-хо! Това пък какво е!
Като обърна лодката, ясно се видя, че край навеса става нещо. Мяркаха се светлини и долиташе говор.
— Взели са ни за крадци, Гъркинс. Все оставам неразбран. Дайте път…
Скитам се скитник към свойто крушение.
Спри ме, дете, пощади от падение.
— Вие ли сте, ваша светлост? — обади се мъжки глас, когато изтеглиха лодката на брега.
— Я гледай, та това били фантета! — извика негова светлост. — Каква е тази врява?
— Спипахме тоя приятел да се навърта около навеса — рече агентът от Скотланд Ярд. — Казва, че бил племенник на стария господин. Познавате ли го, милорд?