Тайсън осъзна, че без да забележи, отново се бе озовал на стола си. Поклати глава. Любопитно му бе след толкова много години да разбере, че ротата му е била първата войскова част, която е влязла в бой с врага преди всъщност да е започнала самата офанзива около Тет. А пък и нали намиращите се на бойното поле офицери и войници рядко са свидетели на големите събития. И въпреки че никога преди това не му бяха казвали, че си е имал работа с близо хиляда души вражески войници, беше уверен, че е точно така. Хора като Пикард имаха склонност да дават изчерпателна информация за вида и целите на войсковите подразделения, които в момента изглеждаха незначителни, но впоследствие даваха възможност на много хора, ветерани като него, да осъзнаят онова, което се бе случило. Ако изобщо искаха да го осъзнаят.
Отново наведе глава към книгата. Прозя се, защото му се доспа. Книгата се изплъзна от ръцете му и падна на пода.
— Какво, по дяволите, ще правим сега? Какво? Какво? Какво ще правим сега?
Тайсън бе залегнал на селския площад, а до него лежаха мъртви радистът и командирът на отделението. Той се обърна към стрелеца, ранен наблизо и му отговори:
— Ще умрем.
Картечен огън разцепваше площада, реактивни гранати избухваха между живите и мъртвите. Никога досега не бе чувал, нито пък бе виждал такъв непрекъснат и мощен обстрел и никога досега не бе заемал такава открита позиция по време на сражение, за да види с очите си колко бързо може да се стопи в отвъдното една войскова единица. Не знаеше тактика, която да може да ги измъкне от кръвопролитието на този кален площад. На човек не му оставаше нищо друго, освен да чака реда си да умре, или пък да се изправи и да сложи край на всичко.
Една реактивна граната падна точно пред лицето му и плисна мръсна вода в очите му. Тайсън я гледаше вторачено, потънал почти до половина в калната локва, с пълното съзнание, че това е последното нещо, което вижда в живота си. Но тя не избухна и той по-късно научи от другите, които също като него бяха гледали зеленикавото смъртоносно яйце право в очите, че много от тези руски гранати не са били в ред. Някой недобросъвестен работник от завода за муниции във Волгоград, наквасен до ушите с водка, не си бе свършил добре работата и сега-засега Бен Тайсън бе жив.
Един куршум обръсна дясното му ухо и той изкрещя по-скоро от изненада, отколкото от болка. Видя, че някои от момчетата му ставаха и да затичваха нанякъде, но веднага след това падаха, покосени от огъня, и той се чудеше накъде ли тичат, защото огънят на площада идваше от всички страни. Бяха откъснати от останалата част на ротата и нямаха нито необходимия брой хора, нито нужното снаряжение, за да се измъкнат. Искрено се молеше смъртта му да бъде моментална. Измъкна автоматичния си пистолет, калибър 45, за да го приготви, в случай, че го хванат жив.
След това, сякаш Господ чу нечия молитва, един от куршумите уцели димна сигнална ракета, закачена на колана на убит войник, проснат на десет метра пред Тайсън. Тайсън гледаше как червеният пушек се извисява бавно над мъртвото тяло, като че ли кръвта на боеца изтичаше в някакво пространство без гравитация.
Откачи сигнална ракета от своя колан, разви капачката и я търколи на няколко метра от себе си. Ракетата изпука и заизпуска зелен пушек в тежкия зловонен въздух. По целия площад започнаха да пукат димни ракети, сякаш оцелелите от взвода му осъзнаха, че може и да има някакъв изход за тях. Над зоната на смъртта се заиздигаха плътни пушеци в червено, синьо, жълто, оранжево и зелено.
За момент врагът загуби ориентация и пренесе огъня в дълбочина, както обикновено става при подобни обстоятелства; започнаха кръстосан огън по собствените си позиции отвъд площада.
Тайсън се протегна и измъкна радиотелефона от вдървените пръсти на радиста до себе си. Овладя треперещия си глас и повика капитан Браудър.
— Мустанг — 6, тук е Мустанг — 16. Измъкваме се по същия път, по който дойдохме. Можете ли да ни посрещнете някъде по трасето?
Радиото изпука и от другата страна се обади гласът на Браудър с хладнокръвието на човек, свикнал едновременно да говори по радиотелефона и да се прикрива от куршумите.
— Тук Мустанг — 6. И при нас огънят е много силен в момента. Все още сме в началото на селото, но ще се опитаме да се свържем с вас. Пушекът идва от вас, предполагам.
— Точно така. Ще се ориентирате по пушека. Ще трябва да изоставим убитите.
— Ясно.
— Какво става с въздушните десантчици и артилерията?