— Как убиха децата? Искам да кажа, как…? Някой почука и вратата изскърца. Подаде се главата на Дейвид.
— Китайските вкуснотии вече се вдървиха.
— Пъхни ги в микровълновата печка. Ей сега идваме — каза Тайсън.
Дейвид затвори вратата.
Марси и Бен Тайсън се спогледаха, чудейки се дали е чул нещо и какво. Станаха и тръгнаха към вратата.
— Искаш ли малко вино? — попита го тя. Той й отвори вратата.
— Бирата подхожда повече на китайската кухня. Как мина денят ти?
— Страшно напрегнато. Освен това тая седмица ще трябва да пътувам.
— Докъде?
— До Чикаго. За една нощ. Той не отговори.
ГЛАВА ШЕСТА
Тайсън се събуди. Отметна завивките и се обърна към Марси. Тя винаги спеше гола, независимо от сезона, както и той самият. Прекара поглед по голото и тяло, което изглеждаше тъмно на фона на белите памучни чаршафи. Загледа се в хубавите й, стегнати гърди, които от време на време се повдигаха и спадаха равномерно, после погледът му заслиза по-надолу и по-надолу. Чудото в брака им бе, мислеше той, че след всичките тия шестнайсет години сексуалното привличане между тях бе толкова силно, колкото и сексуалното желание.
Тайсън знаеше, че почти всичките им роднини и приятели смятаха, че изобщо не са един за друг. Той се имаше за много традиционен — бе отгледан в семейство, в което традициите бяха закон, и бе израсъл в среда, която се славеше в града като бастилия на консерватизма. За разлика от Марси той лично не бе изпитал бунтарския дух на шейсетте години, отчасти защото отиде в един колеж в дълбокия Юг, отчасти защото прекара известно време в армията — от 1966 — а до 1969 — а. По тоя повод веднъж сам бе казал: „Пропуснах ерата на водолея, но я видях по телевизията“.
Марси Клуър Тайсън и Бенджамин Джеймс Тайсън имаха почти противоположни вкусове в областта на музиката, дрехите, литературата и изкуството. Той бе безразличен към политическата обстановка, а тя си имаше своите пристрастия. И въпреки това те се ожениха и все още бяха заедно, докато много от техните приятели се разведоха или бяха в процес на развод, или пък искаха да се разведат. Много често му се бе искало никога да не я бе срещал, но почти никога не му се бе приисквало тя да го напусне.
Марси се обърна настрани, с лице към него. Измърмори нещо, после прохърка.
Тайсън провеси крака от леглото и стана. Мина по килима и отиде до прозореца, за да поздрави новия ден, така както правеше всяка сутрин. На изток небето просветляваше, което означаваше, че денят ще бъде хубав. Долу по тъмната улица се движеха двама подранили, които размятаха енергично куфарчетата си, забързани към работните си места. Тайсън чу утринните камбани на близката църква. Всяка утринна камбана, изрече Господ, бие, за да ни отведе в лоното на смъртта.
Той стъпи на гимнастическата пътечка и започна да тича на място, все още загледан в прозореца, обърнат на изток. В отсрещните къщи тук-там светеха прозорци, а в южния край при кръстовището видя коли, тръгнали към паркове, магистрали и жп гари. Предградието се бе раздвижило и се бе запътило на запад, за да влее пречистената си, обогатена с кислород кръв в големия град, да смае Уолстрийт и Медисън Авеню със загорялото си на тенискортовете лице и с небивалиците за таласъмите и орлите, които е видяло през уикенда.
Тайсън слезе от пътечката и се преметна през глава на килима насред стаята. Направи няколко стойки, после бързо се пъхна в голямата баня.
Банята бе модернизирана и вътре имаше тангентор. Избръсна се и изми зъбите си, после се потопи в топлата въртяща се вода, ухаеща на евкалиптово масло. През парата се заоглежда в отсрещната огледална стена. По всички стандарти беше добре сложен, само че малко повечко окосмен. На някои жени това им харесваше, на други не. Марси обичаше да се наслаждава на джунглата върху гърдите му. Източните момичета, спомни си той, я намираха или животинска, или занимателна, но никога не я считаха за секси. Но за сметка на това винаги говореха с възхищение за размерите на половия му член. И това не бе фалшиво ласкателство от страна на проститутките. Той сам се бе убедил, когато купуваше презервативи от местната аптека, че на бялата раса наистина бяха по-големи. Реши, че някой ден по време на обяд трябва да сподели тоя интересен факт с господин Кимура.
Облегна се на мраморните стени на ваната и се отпусна във въртящите се води. Снощи отново сънува онзи сън: Той е пак в армията. Има война. Това е безименна война, с някои от участниците във Виетнам. Зима е и те са сред студените гори на форт Бенинг, Джорджия, където бе изкарал обучението си за пехотен офицер. Военните дрехи, с които е облечен, му напомнят за странните униформи на вражеската армия по време на военните учения, които провеждаха в Бенинг. В съня му тези униформи бяха мръсни и изпокъсани. Цялото му снаряжение бе някак си примитивно. Но това сякаш не е някоя ранна война, а по-скоро война от бъдещето, която продължава невероятно дълго — един безкраен конфликт, който разрушава света. Вражеските армии ту напредват, ту отстъпват през изровената от битките земя и умиращите градове. Това вече е Виетнам.