— Не можем ли да вземем и видео под наем? — попита той.
— Не и с моята заплата — отвърна Тайсън.
— Ами тогава не можем ли да вземем едно от нашите вкъщи?
— Не.
Дейвид промърмори нещо. Тайсън хвърли поглед към сина си. Момчето ставаше все по-рязко и невъздържано. Може би скучаеше, а и се притесняваше от предстоящото тръгване на училище.
Телевизионният коментатор каза:
— „Комисията по правните въпроси при сената ще се събира, за да обсъди случая Тайсън. Адвокатът на лейтенант Тайсън, Винсънт Корва, заяви, че подобно разследване ще доведе само до по-нататъшно накърняване на правните и граждански права на клиента му, след като делото още не е влязло в съда. Но изглежда, че Сената откликва на натиск отвън. Програмата на сенатската комисия включва разглеждането на законите с цел изясняване на правораздаването в подобни случаи. Становището на Министерството на правосъдието при други предишни подобни случаи е било, че член на армията на САЩ, който е бил освободен от активна военна служба с почести, не може да бъде съден за военни престъпления, извършени преди уволнението му нито от военен, нито от граждански съд. Но статутът на Тайсън като бивш офицер позволи той да бъде върнат на действителна служба с цел да се разследват обвиненията срещу него, произтичащи от този случай.“
Тайсън погледна към Дейвид. Момчето четеше списание за коли и изглежда не проявяваше голям интерес към казаното по телевизията. Странно, помисли си той. Възрастните вярват прекомерно много на децата. Това също беше някакъв спомен от шейсетте: Възрастни хора, които търсят мъдростта на повърхностните младежи.
Коментаторът продължаваше:
— „Друг елемент в развитията на събитията по делото е писмото, изпратено от полковник Амброуз Хортън, преподавател в школата на военната прокуратура в университета на Вирджиния и уважаван корист, до генерал Уилям Ван Аркън, главния военен прокурор на армията на САЩ. Съдържанието на писмото е било разкрито от неустановен източник. Част от писмото гласи: «Както знаете, генерале, според женевската конвенция, която САЩ са подписали като член-участник, Съединените щати са длъжни да приемат необходимите закони, които да създадат ефективни наказателни санкции за лицата, извършващи сериозни нарушения на военновременните закони.»“ — Коментаторът продължи: — „По-нататък полковник Хортън подчертава, че през изминалите близо четири десетилетия откакто САЩ са подписали женевската конвенция. Конгресът не е създал никакво законодателство в този смисъл, докато повечето от другите страни-членки на Конвенцията, са приели нужните закони. В заключението на писмото до генерал Ван Аркън полковник Хортън заявява, че армията няма право да поема върху себе си отговорността да започне съдебно дирене само срещу лейтенант Тайсън, след като не подвежда под съдебна отговорност другите заподозрени, спрямо които Конгресът не е създал закон за подвеждане под отговорност в рамките на военното или гражданско законодателство. Оказва се, че никой от хората, служили във взвода на лейтенант Тайсън няма и не може да бъде подведен под съдебна отговорност. Вследствие на което при предварителния разпит на свидетелите, който армията ще проведе след една седмица във форт Хамилтън, Бруклин, обвинението в убийство ще бъде предявено само спрямо един човек: Бенджамин Дж. Тайсън.“
Тайсън се наведе напред и изключи телевизора. Не знаеше кой е полковник Амброуз Хортън, но знаеше, че този човек трябва незабавно да подаде молба за оставка от военна служба, ако вече не го беше направил.
Тайсън отпи от кафето си. Избягваше да гледа предаванията, в които ставаше въпрос за него. Но когато ги гледаше или слушаше, полагаше усилия да бъде обективен и да определи как той самият би се отнасял към този човек Тайсън. Общо взето, коментариите изглежда се накланяха в негова полза. Историята за Марси се появяваше от време на време, но напоследък беше представяна с известна добронамереност, а не като някаква долнопробна мръсотия.
— Това ще повлияе ли някак на събитията? — попита Марси.
— Не вярвам да се отрази по някакъв начин, поне на мен — сви рамене Тайсън.
— Понякога е необходимо да се появи някое особено забележително дело, за да може законодателната система в тази страна да се промени — кимна Марси. — Затова дори и Обединението за граждански права и свободи те подкрепя. Това е успокоително.
— Може би за теб.
Дейвид вдигна глава от списанието.
— Татко, защо ако всички са на твоя страна… Имам предвид всички тези хора, които дават пари и се изказват в твоя полза и изобщо всичко… Защо тогава армията ще те изправя пред военен съд?