— Оставих жена си и децата в Монтклеър — каза Корва.
— Там ли живееш? То е в Джърси, нали?
— Да. А почивните дни прекарваме в лятната си къща в Оушън Сити.
— Къде е това?
— На Джърсийското крайбрежие.
— О… Не знаех, че хората ходят там.
— Може би твоите познати не ходят — усмихна се Корва. Той остави куфарчето си на пода близо до дивана.
— Здравей, Винс — каза Марси, влизайки в хола. Тя го целуна по бузата. Тайсън я наблюдаваше. Умееше да се държи непринудено с мъжете, с което ги предразполагаше също да се отпуснат. Виждаше ясно, че Корва е очарован от нея. Изглежда същото се бе случило и с Пикард.
— Съжалявам, че не успях да уредя да пуснат Бен за тази събота и неделя — каза Корва. — Станали са страшно твърди. Обикновено е достатъчно един офицер да даде дума, че няма да избяга.
— Играта на офицери и джентълмени върви само когато това ги урежда. Когато не им изнася, думата на офицера не е достатъчна.
— Е — рече Корва, — предполагам, че това има нещо общо и с усилията им да държат Бен по-далеч от медиите.
Тайсън имаше чувството, че е някакъв инвалид, за когото роднините си говорят така, сякаш вече го няма.
— Което ми напомня — продължи Корва, — че имам предложение с шестцифрена цена от един издател. Господи, наложи се да наема още хора, за да поемат всички тези телефонни обаждания. Както и да е, това е уважаван издател. Искаш ли да разкажеш историята си срещу около четвърт милион долара?
Тайсън погледна към Марси, която също го погледна.
— Не, не иска — отговори Марси на Корва. — Ние двамата решихме още отдавна, че няма да печелим пари от тази бъркотия. Всичко, което искаме, е да сме в състояние да платим правните ти услуги.
— Добре — кимна Корва. — Никога повече няма да споменавам за това предложение. — Той се усмихна. — А то би съблазнило и светец.
— Настанявай се — каза Марси. — Купих бутилка от онова ужасно нещо, което каза че пиеш. Стрелгър ли беше?
— Стрега. Означава вещица.
Тя сви рамене и изчезна в кухнята. Корва седна на другия край на дивана.
— Искам да поговоря с теб насаме — каза той тихо на Тайсън.
— Тя ще ходи с Дейвид да гледа някакъв филм в местното кино — каза Тайсън.
Марси се върна с поднос, на който имаше три високи чаши и тънка дълга бутилка, пълна с някаква жълта течност. Тя остави подноса и наля питието. Всеки взе чашата си и Корва предупреди:
— Внимателно. Неслучайно наричат това нещо „вещицата“.
Той изля питието в гърлото си, последван от Тайсън и Марси. Всички поеха въздух с отворена уста, спогледаха се и изтриха сълзите от очите си. Тайсън се изкашля.
— Мамма миа! Това е някакъв разтворител.
— Трябва да му се свикне — обясни Корва. Той извади от чантата си едно бурканче от боя и го остави на масичката. — Обещах ви сос „песто“? Но не отваряй буркана, преди да си готова да го използваш — обърна се към Марси. — Не го затопляй, иначе ще изгуби аромата си. Изсипи го със стайна температура върху горещите спагети. Разбра ли?
— Прилича на боята, която стрегата току-що разтвори — с подозрение огледа бурканчето Марси, после попита Корва. — Всичките тези италиански нещица са някаква мания, нали? Нали не си правиш с нас някоя лоша шега?
— Разбира се, че не. Това е моето наследство. — Той й намигна.
— Когато всичко това свърши, ще разполагаш с един добър рекламен агент в мое лице — усмихна му се в отговор тя. — Ще те превърна в италианския Ф.Лий Бейли. Какво е второто ти име?
— Маркантонио.
— О, това ми харесва! В.Маркантонио Корва. Или Винсънт Марк Антъни Корва. Или…
— Няма ли да закъснеете за киното? — попита Тайсън.
— О! — Марси си погледна часовника. Стана и каза на Корва: — Дават „Създателят“ с Питър О’Тул. — Тя отиде до стълбата и подвикна нагоре: — Дейвид, време е! — После отново се обърна към Корва: — Имиджът е нещо много важно, но за разлика от болшинството хора, работещи в рекламата, аз вярвам и в онова зад него. Това по случайност не съвпада с твоите виждания.
— Пази си краката. Започваш да газиш в дълбоки води — каза Тайсън на Корва.
Марси го изгледа ледено.
— Освен това тя се връща към практиката. Утре отива на работа — добави Тайсън.
Корва отпи от питието си. Забеляза, че двамата не си говореха направо помежду си, а и в гласа на Тайсън се долавяше някакво напрежение.
— Здравейте, господин Корва. — Дейвид слезе по стълбите.
— Здрасти, Дейвид. Готов ли си за училището утре?