— Предполагам, че да.
— Просто запомни, че децата са еднакви навсякъде, дори ако говорят с Бруклински акцент.
Дейвид се насили да се разсмее. Двамата с Марси тръгнаха към вратата.
— Приятно гледане — каза Корва. — Ако не се видим по-късно, ви пожелавам и на двамата късмет утре.
Те излязоха и той забеляза, че никой не каза довиждане. Корва се загледа за момент в Тайсън преди да проговори:
— Това не е личен въпрос, интересувам се от професионална гледна точка. Да не би да имате някакви семейни проблеми?
Тайсън кимна и си запали цигара.
— Имал съм ги през всичките седемнайсет години от брака си. Така че нека това не те притеснява. Мен не ме притеснява.
— Какъв е характерът им?
— Да не си адвокат по бракоразводни дела? — Той си наля още стрега. — Е, след като така и така няма да ме оставиш на мира, причината е в решението на Марси да се върне на работа.
— Не ти харесва, а?
— Мисля, че е така.
— Ти ще си седиш у вас по цял ден с къщната работа и ще се опитваш да се защитаваш срещу обвиненията в убийство, а тя ще обядва с интересни хора.
— Схвана, Вини. Ти си страшно схватлив, човече.
— Хайде, не си го изкарвай на мен.
— Не знам дали клиентите й са много интересни. И не възнамерявам да върша каквато и да е домакинска работа. По дяволите, ще си взема прислужница.
Корва почука по тънкия си нос с показалеца си.
— Може да си прав — каза той. — Искам да кажа, да се чувстваш обиден, ядосан и изоставен. Но това няма да ти помогне в защитата срещу обвинението в убийство. — Той се наведе към Тайсън през масата. — Нека ти кажа нещо, с което смятам, че ще се съгласиш: това дело за убийство е по-важно от брака ти. Погледни по-широко на нещата, приятелю, и престани да бъдеш чак толкова снизходителен към себе си, по дяволите!
— Недей да ме ругаеш.
— Бих искал да те напердаша.
— Само говориш.
Корва се изправи и насочи пръста си към него:
— Виж какво, не можеш да си позволиш да изпадаш в мрачно настроение и да размишляваш за брака и начина си на живот. Ако не намериш сили да съсредоточиш мислите си върху това дело, аз си тръгвам.
Тайсън също се изправи. Повиши глас:
— Да не съм някакъв тъп робот. Ядосан съм. Чувствам се предаден.
— И какво? Нищо не можеш да направиш. Докато всичко това свърши, всички ще те предадат по някакъв начин. Сега имаш дълг само към себе си. И твоят дълг е да не се оставиш да те пратят в затвора. А когато се освободиш от всичко това, ще можеш да си разчистиш всички сметки. Чат ли си? — Той се взря в Тайсън.
— Да, чат съм — бавно кимна в отговор Тайсън.
— Оставаме ли приятели? — Корва протегна ръка. Тайсън хвана ръката му.
— Ти си един от първите, с които ще си разчистя сметките, дребен италианец такъв.
Корва се разсмя. Известно време поседяха мълчаливо, отпивайки от питиетата.
— С това нещо се свиква — отбеляза Тайсън. Корва сипа още по едно.
— Там, където израснах, възрастните хора го варяха в домашни условия. Правителството откупи рецептата и то сега е нещо като огнена вода. — Той издаде слаб пиянски смях, последван от уригване.
— Да си чел или чувал нещо от онова, което е казал полковник Хортън? — попита Тайсън.
— Знам за Хортън — кимна Корва. — Всички го уважават. Както уважават Бога. Влиянието му върху военното правораздаване е от същия характер. Но той успя да подлее вода на философстванията на Ван Аркън. От практическа гледна точка всичко това има малко значение за теб. Поне знаем, че там навън има хора — и то не само почитателите от фондовете в твоя полза и интелектуалците — които смятат, че са те измамили. То няма да спре устрема на армията, но поне ще можеш да се успокояваш с мисълта, че делото ти е повдигнало някои важни въпроси за промени в конституцията.
— За това служат мъчениците, Винс. Те страдат, за да може човечеството да върви напред към по-съвършена форма на обществото.
— Може би мислиш, че си саркастичен — каза Корва.
— Но искам да ти кажа, че ще бъдат изписани хиляди страници за делото „Съединените щати срещу Тайсън“. Ще бъде историческо дело. Знаеш ли, че днешният френски закон за военното правосъдие е създаден като непосредствен резултат от грубите грешки на френската армия, допуснати в делото „Драйфус“?
Тайсън си запали нова цигара и се облегна на дивана.
— Смяташ ли, че това ме интересува?
— Някой ден — продължи Корва, въодушевявайки се от темата, — когато отидеш във великата съдебна зала там горе на небето, некрологът ти със сигурност ще излезе в „Таймс“. Моят също.
— Така ли? — Тайсън изпусна няколко кръгчета дим.
— И какво ще пишат за теб? Че не си спечелил нито едно дело?