Картечницата на Белтран продължаваше да обстрелва дървото и Де Тонг присъедини към него няколко откоса на своята М — 16. Клоните на огромното дърво оредяваха, бързо губейки защитния си покров от листа и част от кората си. Първа от дървото полетя медицинската сестра, която падна на земята от другата страна на болницата, така че Тайсън не можеше да я види. Харълд Симкокс изтича до дънера на дървото и Тайсън го видя как вдига пушката си и изпразва целия патрондаш към земята.
Тайсън погледна обратно към ранената на дървото, успя да различи белите дрехи на мъжа, който се опитваше да се скрие сред листата. След това изглежда мъжа го улучиха и на Тайсън му се стори, че вижда червени петна върху белите му дрехи, но мъжът продължаваше упорито да се държи за ствола на дървото. Лий Уокър изстреля една граната, която избухна в един клон над главата на мъжа. Тайсън чу протяжен болезнен вик, мъжът отслаби хватката си и падна, удряйки се в клоните. И отново Симкокс, който още беше под дървото, го довърши.
За известно време не се чуваха никакви други звуци, освен тропота на дъжда и пращенето на огъня, никой повече не се показа от прозорците и вратите на болницата. Тайсън видя, че няколко души хвърляха погледи към него и си помисли, че след това идваше и неговия ред. Бяха му взели пушката и автоматичния пистолет 45 — ти калибър още в болницата и той се чувстваше някак си странно, като гол, без оръжието, което беше носил и с което беше спал в продължение на близо година.
Но ето че Кели се озова до него, с преносимата си радиостанция ПРС — 25 на гърба си, и слушалка в ръката. Говореше с някого.
— Капитан Браудър — Кели предаде слушалките на Тайсън.
Тайсън пое радиофона. Съзнаваше, че много от хората му са се приближили към тях. Той натисна копчето на предавателя и започна да говори:
— Тук Мустанг едно шест. Край.
— Прието едно шест — донесе се до тях гласът на Браудър. — Искам доклад за положението и поглед от орлово око — каза той, използвайки радиокодовата дума за координати.
— Ясно. Ситуацията… Снайперистки огън. Селището Ан Нин Ха — положение от орлов поглед на Янки Делта, седем-две-пет; две-едно-шест. Как ме разбрахте?
Браудър му повтори дадените координати и попита:
— Имате ли нужда от помощ? Артилерия или хеликоптери?
— Не. Престрелката е лека и няма жертви. Бетонни постройки в близост. Ще огледаме.
— Разбрано. От известно време нямаше никакви радиоповиквания от вас. Мислех, че сте заспали или мъртви.
— Няма нищо за докладване — отвърна Тайсън, като облиза пресъхналите си устни.
— Снайперисткият огън е нещо, което може да се докладва. Продължавате ли да отговаряте на огъня?
— Да. Ще се приближим.
— Добре. Внимавайте. Дръжте ме в течение. Ей, добре ли си?
За момент въпросът завари Тайсън неподготвен.
— Всички сме добре. Уморени — отвърна той. Радиоапаратът замълча за няколко секунди, после Браудър продължи:
— Оправете се със снайперистите и напредвайте към Уей.
— Слушам.
— Край.
Тайсън върна радиофона обратно на Кели. Погледна към наобиколилите го мъже, но не показа признаци на страх. Погледна назад към болницата и видя, че тя се е превърнала в истинска клада, а от всеки прозорец изригваха яркооранжевите езици на пламъците.
Оцелелите хора от взвода се бяха събрали на откритото пространство пред болницата, съзнавайки, че вътре не е останал нито един жив. Всички мълчаха, единствените звуци, изпълнили въздуха, бяха от тропота на дъжда по палмовите клони, тропота на дъжда по площадчето, тропота на дъжда в локвите и по каските им, като постепенно този звук се засили и измести пращенето на горящата болница, заедно с тракането на оръжието и обувките.
Внезапно се чу силен пукот и всички се обърнаха, а няколко души коленичиха в позиция за стрелба, целейки се в болницата. Нажежените керемиди на покрива експлодираха, разпръсквайки горещи парчета по площадчето. Хората се оттеглиха назад. Изчакаха. Най-сетне покривът хлътна и се продъни навътре, като падна върху пода на втория етаж, който от своя страна се стовари върху по-долния етаж, оставяйки дупка в бетонната черупка на сградата, която остана да стои като огромна пламтяща пещ. И сякаш това беше сигналът, който чакаха, мъжете започнаха да събират оръжието и амунициите си.