Разделиха се по оределите си бойни групи, готови да се придвижат по-нататък. Няколко души погледнаха към Тайсън, чакайки по навик някаква заповед или сигнал, въпреки че бе напълно ясно, че той вече не владееше командването. Кели извади пистолет 45 — ти калибър от тежкия си колан — пистолета на Тайсън — и му го подаде. Тайсън го мушна в кобура си, отбелязвайки, че никой не се приближи, за да му върне пушката.
— Кажи им да тръгват — каза спокойно Кели.
Тайсън не се отзова.
— По дяволите, хайде да се махаме оттук — подвикна припряно Кели.
Тайсън огледа площадчето зад строения взвод, спирайки се на кокетните къщички със спретнато подредени градинки, обрамчващи откритото пространство. Чудеше се къде ли е отишла и къде ли се крие, ако ги наблюдава отнякъде. Осъзна, че тя ще разкаже за случилото се, както че и в това на пръв поглед мъртво и изоставено селище може да има и други свидетели.
Изглежда Кели прочете поне част от мислите му.
— Не се притеснявай за селяните — каза той. — Те не биха могли да кажат със сигурност точно какво се е случило. Хората там вътре — той кимна към болницата, — със сигурност нищо няма да кажат. Хайде да се отдалечим на известно разстояние от това място. Преди някой хеликоптер на командването да долети насам и да попита какво става. — За момент се загледа очаквателно в Тайсън, после вдигна ръка и извика. — На рамо! Ходом марш! — Свали ръката си надолу и посочи на изток към широкия път през селото, който тръгваше от площадчето. Побутна Тайсън и взводът потегли. — Дяволска престрелка — каза му високо Кели. — Нали?
Тайсън погледна към върволицата мъже и видя, че Бронтман и Симкокс носят Боб Муди на носилка, вероятно взета от болницата. Муди пушеше цигара и говореше оживено, както винаги правят леко ранените, осъзнавайки какво е могло да им се случи и им се е разминало.
По-надолу в строя Холцман и Уокър носеха бамбуков прът на раменете си. От пръта висеше зеленикаво-сиво промазано наметало, в което лежеше свито като ембрион тялото на Артър Питърсън, който беше умрял, докато взводът му убиваше сестрите и лекарите, които биха могли да го спасят.
Зад него крачеше Ричард Фарли, превит под някаква голяма тежест: на раменете му, увито в одеялото му на мястото на раницата, висеше като сърна тялото на Лари Кейн. Главата на Кейн се тръскаше на лявото рамо на Фарли, а лицето му беше покрито с обичайната кафеникава платнена кърпа. Но кърпата се беше изхлузила и Тайсън видя лицето на Кейн и едното му око, все още широко отворено. Някой беше изтрил кръвта, която строеше от носа и устата му, но на брадичката му все още имаше петно, а отворените му устни откриваха червените му зъби.
Тайсън се загледа в мъртвешки бялото лице, докато Фарли се приближаваше към него. След това Тайсън погледна към лицето на Фарли в странно съседство с главата на мъртвеца. Тайсън срещна погледа на Фарли и го задържа. Устните на Фарли се раздвижиха и оформиха някакви думи, но Тайсън не чу нищо. Той се пресегна и здраво завърза кърпата около лицето на Кейн, усещайки студената влажна кожа на мъртвеца.
Тайсън се обърна и тръгна редом с взвода си. Помисли си, че поне имаха двама паднали по време на сражение, за да оправдаят версията, че са водили бой. Надяваше се, че никой от службата за приемане на мъртъвците няма да забележи, че Кейн е бил застрелян от упор с пистолет 45 — ти калибър от въоръжението на американската армия.
— Накъде отиваме? — попита Кели.
— Към ада — погледна го Тайсън.
— Добре — кимна Кели, — извадете картата си, лейтенанте, и ни покажете пътя.
— Слушаш ли ме, Бен?
Тайсън фокусира снимката на болницата с очите си. Огромното дърво все още беше там, беше останало още по-голямо, а клоните му се спускаха в останалата без покрив бетонна черупка на сградата. Той протегна вестника обратно на Корва.
— Не познавам това място.
— Според Ханой обаче това е болница „Милосърдие“. Или поне е било.
— Комунистите лъжат. Всички го знаят.
— Чудя се дали един екип от експерти би могъл да определи по дупките от куршуми в бетонните стени на сградата какъв тип сражение се е водило там — продължи Корва. — Искам да кажа, предполагам, че следите или рисунъка на дупките от куршуми, оставени при едностранно избиване на хора, трябва да са по-различни от онези, останали след престрелка.
Тайсън не отговори.
— Правителството в Ханой разкопава каменните отломки на долния етаж, въпреки че аз предполагам, че телата са били изнесени оттам известно време след края на Тетската офанзива.
Тайсън си запали цигара.
— Каквото и да е било останало там — продължи Корва, — то е било използвано като пепел за наторяване от местните селяни. Лешоядите, насекомите и червеите са довършили другото. Но въпреки това бетонната черупка на сградата може да разкрие още нещо и то ще бъде първото възможно материално доказателство, с което ще си имаме работа.