Тайсън си запали цигара и продължи да гледа през прозореца.
— Харпър ми съобщи, че те ще бъдат твои свидетели — добави Корва.
Тайсън изпусна кълбо дим.
— И така — отбеляза Корва, — лейтенант Тайсън, изглежда, че у подчинените ви има чувство на вярност към вас.
— Те спазват клетвата, Винс.
— Наистина. Но все пак ще ти кажа още нещо. Ако бях адвокат на някой от тях, бих го посъветвал да свидетелства на страната на правителството.
— Защо? — Тайсън се извърна от прозореца.
— Ами, те не могат да бъдат подведени под отговорност за убийство, дори ако застанат на свидетелската скамейка и дадат най-подробен отчет за клането. От друга страна, ако разкажат изопачената история за случилото се, но ти бъдеш осъден, те могат да бъдат обвинени в лъжесвидетелстване.
— Сигурен съм, че адвокатите им са им казали това — отбеляза Тайсън.
— Естествено. Но независимо от всичко, те са решили да те подкрепят, Бен. Това дълбоко ме трогва. Но не твърде дълбоко.
— Тоест?
— Тоест ако това дело се беше гледало през 1968 година или когато и да е било преди да бъдат достойно уволнени от службата си в армията, те всъщност щяха да бъдат обвинени в убийство. Освен това, независимо дали могат или не могат да бъдат подведени под съдебна отговорност, така те няма да бъдат осъдени от общественото мнение и няма да признаят, че са участвали в масово убийство. Харесва ми да си мисля, че те ще те подкрепят само защото са ти предани, но смятам, че имат и други мотиви.
— Може би, Винс. Може би. Но ние нямаме право да съдим техните мотиви.
— А ти изпитваш ли чувство на вярност към тях? — изправи се Корва.
— Какво значи това?
— Ще защитиш ли репутацията им от свидетелската скамейка?
— Предполагам, че да. Но истината е, че изпитвам смесени чувства към тях. Те извършиха нещо, заради което аз сега съм обвинен в убийство, както ти отбеляза.
— Грешката си е твоя, Бен. Разбирам защо не си им предявил обвиненията веднага след случилото се. Но по-късно… когато си бил в безопасност в болничното отделение на кораба и си имал време за размисъл — каква е била причината за мълчанието ти, ако не лоялността към тях?
— Предполагам, че съм чувствал, че им дължа лоялност. Армията насажда чувството за лоялност между офицер и подчинените му. Но когато се случи нещо подобно, тази лоялност може да доведе до съдебна грешка.
— Знам.
— Когато ме раниха — продължи Тайсън, — те всички дойдоха да ми кажат сбогом. И наистина съжаляваха, че си отивам. Това е нещо дребно, но ми се стори огромно, докато лежах в болничното легло на кораба, с бележник в ръка и се чудех дали да напиша любовно писмо на приятелката си или доклад до командира на батальона.
— Разбирам — Корва наля още две чаши стрега и му подаде едната. След това продължи: — Ето какво имах предвид c въпроса за лоялността: ако те съдят, ще бъде изключително важно да застанеш на свидетелската скамейка и да дадеш показания за истинското развитие на събитията, което е облекчаващо и смекчаващо вината обстоятелство, преди съдебният състав да гласува присъдата ти. Истинските ти показания — дотолкова, доколкото един разказ за войната може да бъде истинен — очевидно ще бъдат много компрометиращи за господата Садовски, Скорело, Белтран, Уокър и Калейн. И може да ги изложи на опасността да бъдат призовани по обвинение в даване на лъжливи показания пред съда, като министерството на правосъдието би могло наистина да направи това във федералния съд. А лъжесвидетелстването е много неприятно обвинение. — Той погледна към Тайсън.
— Защо не оставим решението на този проблем за момента, когато се сблъскаме с него? — Тайсън остави питието си. — Разкажи ми за Лий Уокър.
— А, да. — Корва взе лист хартия от масичката и взе да го изучава. — Керън — каза той, — майор Харпър твърди, че първоначалните показания на господин Уокър я оставили с впечатлението, че той ще бъде свидетел на защитата.
Тайсън кимна. Той някак си не се притесняваше от показанията на Уокър.
— За разлика от случаите, в които е разпитвала теб, Садовски и Скорело — продължи Корва, — тя е била задължена да прекрати разговора си с Уокър в момента, в който е установила, че той е свидетел на защитата, защото към теб вече са били предявени обвинения и ти си имал адвокат. Така че майор Харпър препрати Уокър на мен. Говорих с него по телефона. Какво си спомняш за този човек?