Тайсън довърши питието си и забеляза, че бутилката е почти празна. Остави чашата си на масата и запали нова цигара.
— Не знам… Обикновен човек. Честен. Не се забъркваше в неприятности. Негър от южните земеделски райони. Познаваш този тип хора.
— Беше малко нервен — каза Корва. — Непрекъснато повтаряше, че ти не си направил нищо лошо.
— Изправи го на свидетелската скамейка.
— Ами точно в това е въпросът — усмихна се Корва. — Кой от петимата да изправим на свидетелската скамейка.
— Всичките.
— Не. Казах ти, че не можем да направим това. Ще прозвучи така, сякаш всички четат един и същ предварително написан текст. Трябва да реша не само кой от тях ще го изиграе най-добре, но и кой ще издържи най-добре кръстосаният разпит. Това е много важно.
— Все още не си ходил да се видиш със Садовски и Скорело, нали? — попита Тайсън.
— Не, не съм.
— Чувал съм за детективи, които не стават от креслата си — саркастично отбеляза Тайсън. — Сега пък попаднах на адвокат, който не напуска бюрото си.
Корва се вгледа за момент в него.
— Съществува и такова нещо като предподготовка на дело. Виждал съм го.
— Добре, ти си адвокатът — разсмя се Тайсън въпреки себе си.
— Точно така — съгласи се Корва. — Както и да е, накрая майор Харпър ме осведоми, че за сега нито Даниел Кели, нито Майкъл Де Тонг са били открити. Нито пък сестра Тереза.
Тайсън кимна. Капаците на прозорците потракаха, разклатени под порива на бриза откъм океана.
— Застудява — замислено каза Тайсън. — Лятото беше горещо. Летата са нещо като разделители в паметта на човека. Доста време ще си спомням за това лято. Спомням си и лятото на 1968 — та, преди да постъпя в армията. Завърших колежа и си дадох почивка през цялото лято. Това беше от онези прекрасни моменти, които понякога идват в човешкия живот: никакви задължения, никакво напрежение, изпълнен бях с чувството на задоволство, че съм завършил и гледах напред към новите приключения, които ме очакваха. — Той погледна към Корва. — В такъв момент е нормално човек да се връща към миналото. Но не е много здравословно, нали?
— Няма нищо. Ако имаш някакво убежище в съзнанието си, Бен, скрий се там за известно време.
Тайсън седна отново и наля остатъка от бутилката в чашата си. Корва порови в книжата си.
— Бях впечатлен от нея — каза той и погледна към Тайсън. — Ти също. И тя е била впечатлена от теб.
— Може би ако напусне армията преди започването на военния съд, ще уволня теб и ще наема нея.
— Е, тя няма да се измъкне от армията преди всичко това да свърши — допи питието си Корва. — Искат да я държат така, че да могат да я имат под око.
Тайсън отиде до кухнята и се върна с бутилка порто.
— Истинско е, португалско. Трийсет и пет долара бутилката. Капни малко от това върху стрегата. — Той наля догоре чашата на Корва, после напълни и своята. И двамата изпиха портото, после по още едно. Корва промърмори нещо, че трябва да кара. Подтисна едно уригване и каза: — Освен това Харпър няма да поеме защитата ти, лейтенанте.
— Престани с това „лейтенанте“.
— Защото тя е убедена, че си виновен.
— А ти какво мислиш? — Тайсън се отпусна в креслото и си наля още едно.
— Нямаше да взема този случай, ако не бях напълно убеден, че не трябва да плащаш за онова, което се е случило там. Бях там, приятел, и аз самият не бих искал пак да плащам за всичко това.
— Ти не каза, че ме смяташ за невинен.
— Естествено, че не го казах — отвърна Корва, като няколко пъти поклати глава. — Смятам, че си виновен. Казах само, че не трябва да плащаш за това.
Тайсън се наведе напред и се взря в Корва.
— Каза, че не искаш да плащаш пак. Нима ти можеш да бъдеш подведен под отговорност? Ти какво си направил там?
Корва се изправи, но не помръдна от мястото си. Леко се олюля, а погледът му беше зареян в нещо някъде много надалеч. Най-накрая проговори:
— Нещо, което твърде много наподобява онова, което си направил ти, Бен. Изглеждаше по друг начин. Е, не беше нещо толкова голямо, колкото това клане… но не беше само един случай.
— Разкажи ми — подтикна го Тайсън, воден от перверзно любопитство. — Пикард ми разказа. Сега ти ми разкажи.
— По дяволите Пикард. — Корва сякаш беше забравил какво иска да каже, после внезапно започна: — Моят картечар покоси трима противникови войници, които се приближаваха към нас с вдигнат бял флаг. Цяла седмица след това бях като болен. Три деца, на които им беше писнало и искаха да се предадат. Той ги покоси така, сякаш бяха нищо… Нищо. — Корва погледна към Тайсън: — Имах много добър снайперист, Бен. Имаше от онези чудесни пушки със сложни мощни визьори… Обичаше да проверява точността на визьора, стреляйки по селяните, които тичаха през полето, за да се приберат преди вечерния час. Казваше, че часовникът му избързвал. Разбираш ли? Часовникът му избързвал. Направи го три пъти, преди да сложа край на това. Друг път пък се приближавахме към едно селище с бомбоубежище, където се бяха укрили някои от жителите, и…