— За мен ли е?
Тайсън отвори отново вратата и изхвърли керамичната ваза на поляната.
— Отвратителен ден за начало на учебната година — каза Корва. — Трябваше да закарам децата си насила до спирката на автобуса. — Той свали черния си дъждобран. — Напомня ми за едни мусони, под които ми се наложи да вървя в продължение на два месеца. Хващали ли са те мусоните, там на север?
— Не си спомням. — Тайсън взе дъждобрана на Корва и го окачи в миниатюрното гардеробче.
— Всичко тук е страшно малко — отбеляза Тайсън. — Това място е толкова малко, че трябва да излезеш навън, за да се разведриш. — Корва отиде в хола.
— Вече е обед — каза Тайсън, поглеждайки часовника си. — Какво те забави?
— Транспортът — Корва сложи куфарчето си на масичката за кафе. — Казах ти преди дванайсет.
— Сега е след дванайсет. Пет минути по-късно.
— Секретарката ти каза на обед. — Той погледна към Тайсън. — Да не си се побъркал?
Тайсън не отговори. Корва отвори куфарчето си и извади оттам кафяв книжен плик.
— Жена ми ни направи сандвичи. Италиански студени закуски, проволоне и капоната. Искам да ги опиташ.
— Не съм гладен. Отегчен съм. В това отвратително време дори не мога да отида на разходка.
— Трябва да отидеш до щаба, за да се разпишеш. Това е чудесно разнообразие за деня. — Корва започна да развива сандвичите.
— По дяволите щаба. Не съм се разписвал от три дни.
— Ей, не нарушавай правилата на ареста си, Бен — погледна го Корва, — или ще те пратят в ареста. Тоест в карцера. Трябва им само повод.
— В ареста поне има хора, с които да си поговориш. Корва сви рамене. Той забеляза каната с кафе и чистата чаша в края на масата. Наля си кафе.
— Искам да идеш да се разпишеш щом свършим тук.
— Прати ги по дяволите. Сам знаеш, че няма да ме хвърлят в карцера.
— А защо не?
— Защото си пазят репутацията, ето защо.
— Не бих разчитал на това. — Корва си сипа сметана в кафето. После добави: — А ако те тикнат в затвора във форт Дикс, аз съм дяволски сигурен, че няма да искам да наминавам да те виждам там. Онова място е много мрачно, приятелче. Освен това е в Ню Джърси, а си мисля, че би предпочел да умреш, отколкото да се озовеш в Ню Джърси. — Той се усмихна.
Тайсън не обърна внимание на шегата му. Корва седна в креслото и отвори куфарчето си.
— Целуна ли Марси и Дейвид тази сутрин?
— Не — Тайсън си запали цигара. — На никой не му беше до целувки. Дейвид беше подтиснат. Марси се опитваше да скрие възторга си, че се връща отново на работа. Почти излетя оттук. Освен това спах на дивана. Отвратително е, Винс.
— Знам.
— Какво се предполага, че трябва да правя, когато тя заминава в командировка? Тук ще бъдем само аз и Дейвид. Дори не мога да заведа детето някъде. — Той вдигна металния пепелник, пълен с фасове и го запрати по отсрещната стена.
Корва се направи, че нищо не забелязва и продължи да рови в книжата си. Тайсън седна в далечния край на дивана.
— Казах им да останат в Саг Харбър, после им предложих да се върнат в Гардън Сити. Ама не, те пожелаха да споделят моето мъченичество и унижение. И сега са не по-малко изнервени от мен.
Корва вдигна лист хартия от масата и каза отсъстващо:
— Извинявай за снощи.
— О… честно да ти кажа, бях толкова пиян, че не си спомням твърде много.
— Жена ми беше бясна, защото искаше колата за днес — кимна Корва. — Трябваше да й обещая да съм трезвен и да я откарам до вкъщи.
— Не я оставяй да те командва. Ти си ходил на война.
— Не мисля, че на някого му пука особено за това, Бен.
— Така е.
Корва плъзна един сандвич към Тайсън по ниската масичка и започна да развива своя.
Тайсън разгъна своята салфетка и повдигна дългия резен италиански хляб.
— Какво, по дяволите, е това?
— Патладжан, подправки, маслини, домати и други чудесни неща. Най-отдолу има поволоне. След това генуезки салам, проскуито, капоколо, мортадела…
— Ще направи дупка в стомаха ми. Все още усещах шибаната стрега в устата си, когато се събудих.
Корва захапа сандвича си. Отвърна докато дъвчеше:
— И така, изслушването на показанията ще започне в девет часа сутринта в зала Джаксън. Прилича на изслушване на показанията от съдебни заседатели, които да решат дали делото да се предаде на съда, с изключение на това, че няма съдебни заседатели, а само офицерът, провеждащ разследването според член 32, човекът, който е поел работата след Керън Харпър, полковник Фарнли Гилмър. — Той погледна към Тайсън. — Откъде ги измислят тези имена англосаксонските протестанти?