— Като студенокръвната прослойка протестанти от горните слоеве на средната класа, към която принадлежа?
— Да, точно така. Дръж се типично. — Корва се пресегна към бутилката Самбука, но Тайсън я отдалечи от него. — Трябва ми, за да отпуша мивката.
— И така, има две теории относно това каква позиция трябва да заеме защитата при едно слушане. Първо: да отидем в залата, готови да се борим за най-малката подробност, която може да доведе до прекратяване на делото. Второ: да приемем, че те ще те подведат под отговорност, дори ако им доведем шест монахини кармелитки и архиепископа на Уей, които да се закълнат, че ти си приемал светото причастие с тях в Да Нанг в деня на събитието.
— Къде са тези шест монахини и архиепископът?
— Няма значение. Въпросът е в това, че аз смятам, че те ще те подведат под отговорност въз основа на показанията на Бранд като, между другото, полковник Гилмър е накарал Бранд писмено да се закълне в достоверността им. Показанията на Фарли вече също са оформени като дадени под клетва. Имам копие и от двата документа. Искаш ли да ги видиш?
— Не. Но защо си сигурен, че ще ме подведат под отговорност?
— Имам чувството, че не си следил много внимателно развитието на делото.
— След като те така и така ще ме подведат под отговорност — сви рамене Тайсън, — какъв смисъл има да се явявам там?
— Необходимо е само телесното ти присъствие — отвърна Корва. — Разбираш ли, Бен, мога да домъкна и Садовски, и Скорело, и Белтран, и Калейн. И те могат абсолютно безрезервно да застанат зад теб. Но тогава този тип, полковник Гилмър, ще ни каже: „Защо тези хора казват едно, а Бранд и Фарли друго?“ И ще си отговори: „Хайде да ги призовем пред военен съд, за да разберем какво става. Нека седемчленният съдийски състав да реши къде е истината.“ Или нещо в този смисъл. Виждаш ли, Бен, за разлика от гражданския съд, където слушането на свидетелите става пред широк състав от съдебни заседатели, които решават с тайно гласуване, тук Гилмър трябва да вземе еднолично решение. И ако решението му е да не те предаде на съда, всички ще решат, че е станало така, защото решението му е било еднолично. Чат ли си?
Тайсън кимна.
— И този неизвестен полковник — продължи Корва, — внезапно ще стане твърде популярен в очите на началниците си. Така че, да предположим, че Гилмър прочете всички показания, обмисли фактите, възползва се от възможността да говори със свидетелите ни, и наистина препоръча делото да се прекрати. За разлика от решението на съдебните заседатели в граждански съд, неговото решение не е окончателно.
— Тогава защо трябва да се занимаваме с целия този фарс?
— Защо преди известно количество години армията е била принудена да въведе в правораздаването си участието на състав от съдебни заседатели с цел да се защитят правата на обвиняемите, които са били съдени твърде често по усмотрение на съответното командване. И тогава армията изнамери това измислено слушане на свидетелите по член 32, което дава възможност на висшето командване да взима крайните решения, същевременно създавайки илюзия, че има някакъв състав от съдебни заседатели. Тогавашният президент захапал въдицата и подписал закон, утвърждаващ тази процедура. И оттогава върховният съд не е пожелал да чуе за каквито и да е възражения срещу нея. Разбираш ли, федералните съдилища се опитват да подминават тази мина във военното законодателство. Както каза президентът на Франция след делото Драйфус: „Военното правосъдие прилича на правосъдие толкова, колкото и военната музика на музика.“ Ако делото ти беше под юрисдикцията на гражданското правосъдие, ти все още щеше да си цивилен. Аз щях да съм повдигнал около триста правни въпроса и вероятно щях да съм се спазарил всичко да се сведе до глоба от петдесет долара. Но това не е твоят случай. Ти ще седиш в залата срещу някакъв проклет полковник, който иска да те изведе от тази зала колкото се може по-бързо. Ако вечерта преди слушането полковник Гилмър се прибере вкъщи и реши да моли за напътствие свише, той няма да се моли на Бога, а на генерал Ван Аркън. Но дори ако полковник Гилмър поради някакви причини реши да не гласува за подвеждане под отговорност, то генерал Питърс, командирът на базата във Форт Дикс, ще го направи. А ако и Питърс не го стори, делото ще бъде предадено на командващия армията, след това на министъра на отбраната и след това на главнокомандващия на въоръжените сили, който по една случайност е и политик. Но правителството не би искало всички тези хора да се показват публично и да вземат решени, което няма да получи обществено одобрение. И аз определено имам чувството, че полковник Гилмър усеща това и не би искал да причинява подобни притеснения на никой по-висшестоящ от него. Така че той ще изпрати предложение за подвеждане под отговорност до генерал Питърс, който по съвет на юридическия си съветник, ще одобри предложението. След което генерал Питърс ще издаде заповед за свикване на общ военен съд.