Тайсън стана и отиде до прозореца. Известно време се взира в дъжда.
— Сценарият вече е написан, значи.
— Не, никога не го пишат. Просто всички участници го знаят.
— Някога уважавах военното правосъдие.
— Аз продължавам да го уважавам. Казах ти, че щях отдавна да съм отхвърлил тези обвинения в гражданския съд. Но имам страхотни проблеми в усилията си да отклоня тези обвинения в рамките на военното правосъдие. Въпросът е в това, че си виновен. Така че, по-добре продължавай да уважаваш военното правосъдие.
— Не ми харесва идеята да не направя и опит да се боря — каза Тайсън, продължавайки да гледа през прозореца. — Дори и ако битката е обречена на провал.
— Ако изправим свидетелите на защитата на скамейката, те ще бъдат подложени на кръстосан разпит. Така ще разкрием преждевременно позицията си пред полковник Пиърс, с всичките й слаби и силни места. Но решението е твое — добави Корва.
— Добре. — Тайсън се взираше в мрачния, прогизнал от дъжда пейзаж. — Ще запазим свидетелите си за военния съд. Бранд и Фарли ще се явят ли като свидетели на обвинението?
— Полковник Пиърс няма да ги извика по същите причини, по които и аз няма да извикам нашите хора. Полковник Гилмър ще трябва да вземе решение въз основа на писмените им показания, дадени под клетва. Аз имам много въпроси към Бранд и към Фарли, но ще трябва да ги задам пред съдийския състав на военния съд.
— Какъв тип въпроси?
— Е, радвам се, че ме попита. Може би можеш да отговориш на някои от тях предварително.
Тайсън се извърна от прозореца.
— Разбираш ли, Бен, има един начин, по който полковник Гилмър би могъл да бъде убеден да не те призовава пред съда. И ако той обоснове решението си достатъчно добре, веригата от командващи над него ще се съгласи и ти ще си свободен.
Тайсън не каза нищо.
Корва прикова погледа си в него и попита:
— Има ли някакъв начин да докажеш, на полковник Гилмър и на всички било чрез документи в архива на армията, било със свидетели, че вие с Бранд сте врагове?
— Не — отвърна Тайсън след като помълча известно време.
— Защо те мрази Бранд? — продължи Корва без да сваля очи от Тайсън.
— Не съм казвал такова нещо.
— А ти мразиш ли го? Нямам предвид заради това тук. А заради нещо, което се е случило там.
Тайсън обмисли въпроса. После отговори:
— Не, не го мразя. Аз лично го презирам. Той беше морално покварен.
— Ще обясни ли обвиняемият какво има предвид?
— Засега поне, не.
— Да ти кажа ли какво ми каза Садовски? Какво е подхвърлил на Харпър и тя го записала в доклада си?
— Какво?
— Каза, че веднъж си пребил Бранд пред целия взвод. Ритал си го и си го удрял с комруци по лицето продължително време. След това си го хвърлил в едно наводнено оризище и не си го оставил да излезе оттам, докато целия не се покрил с пиявици. — Корва се взираше в Тайсън. — Той почти изпаднал в истерия от пиявиците, плачел и те умолявал да му позволиш да се качи на насипа.
Тайсън си запали цигара и изпусна голям облак дим.
— Май се сещам за нещо такова.
— Какво, за Бога, би могло да накара един американски офицер да пребие и да унижава един от собствените си хора? Отгоре на всичко и лекар.
— Предполагам, че съм имал лош ден.
— Не говори глупости, Бен.
— О, виж какво, Винс, ти самият не би искал да чуеш всичко това. То си е случка от войната.
— Искам да чуя тази случка от войната.
— Никой друг път. Тя няма връзка с това.
— Няма връзка ли? Има изклкочително голяма връзка с отговора на въпроса защо Бранд се е обадил и разказал цялата тази история.
— Но това не променя историята. Нито пък фактите.
— Фактите не ме интересуват! Единственото, което ме интересува, е да покажа, че Бранд е свидетел, на който не може да се вярва, защото действа под въздействие на омразата си към тебе и на жаждата си за мъст.
— Бранд е уважаван лекар — безизразно отвърна Тайсън. — А освен това има и друг свидетел, който поддържа неговата история.
— Какво има Фарли срещу теб?
— Не съм съвсем наясно.
— Откъде е знаел Бранд, когато е казал на Андрю Пикард да се обърне към него, че Фарли е онзи, който ще потвърди неговия разказ? Той не е дал на Пикард други имена. Само Фарли.
— Може би е знаел само местонахождението на Фарли. — Тайсън поклати глава. — Може би пък са продължили да поддържат връзка и след войната.