— Разбира се, в известно отношение може и да си прав — каза Тайсън, подавайки му чадъра. — Но всичко това е малко по-сложно. Аз самият се нуждая от този военен съд.
— Естествено. — Корва отвори вратата. — Е, цената си остава двеста долара на час и двойно за времето в съдебната зала, дори ако си глупак и дори ако се забавляваш от всичко това.
— Не е чак така, Винс, а и аз продължавам да разчитам на теб да ме спасиш в последния момент.
Корва се усмихна невесело, обърна се и излезе, като извика през рамо:
— Иди да се разпишеш в щаба. Веднага!
— Благодаря за обяда. — Тайсън затвори вратата, обърна се и се втренчи в празната стая. — Да, ние двамата с Бранд ще се повалим взаимно на земята, но само един от нас ще може да се изправи отново.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА
Бен Тайсън остави чашата си с кафе на бялата покривка и се загледа през панорамния прозорец на столовата в Офицерския клуб. На фона на сивото небе се рееха бели морски чайки, които се гмуркаха във въздуха, плъзгайки се край белите гребени на вълните в залива.
— Птиците са свободни.
— Много дълбокомислено — отбеляза Корва, докато си взимаше от сандвича на Тайсън. Той вдигна глава от омлета си и каза: — Тази униформа ви е леко свободна, лейтенанте.
— Ще намина при шивача си.
Корва посочи с вилицата си почетните лентички върху униформата на Тайсън.
— Какво е това? Кръста на жълтите?
— Да, виетнамския кръст за храброст. Вече не ги наричаме жълтите, Винс.
— Знам. — Корва погълна парче от яйцата си. — Не е ли странно? Да носиш медал на страна, която вече не съществува, това не означава ли, че и медалът вече не съществува? Кара те да се замислиш.
— За какво?
— За преходността на нещата, които смятаме за вечни. За Вавилон и за Рим, за Картаген и Сайгон.
— Вече е Хо Ши Мин.
— Именно. — Корва отново насочи внимание към закуската си.
— А ти получи ли някакъв медал за заслуги? — попита Тайсън, като наля още кафе.
— Бронзова звезда — отвърна кимвайки бавно Корва.
— Разкажи ми.
— Тази история има две версии — каза Корва. — Едната от тях ми донесе Бронзовата звезда.
— А другата?
— Ами тя щеше да ми донесе… Както и да е, беше във връзка с едни тунели. Комплекс от тунели близо до Дак То. Жълтите искаха да стеснят тунелите на някои места така, че през тях да могат да се провират само те. Е, аз не съм по-едър от жълтите. Така че се промъкнах по корем през тясната дупка, извивайки се като червей, с пистолет 45 — ти калибър със заглушител в едната ръка. Беше тъмно като в рог, нали разбираш? Запалих миньорската си лампичка, за да се поогледам набързо и се намерих лице в лице с дръпнатите. — Корва си сложи захар в кафето.
— Няма да ми разкажеш какво стана после, нали? — каза Тайсън.
— Не — отвърна с дяволита усмивка Корва. — Никакви военни истории. — Той се наведе към Тайсън. — Знаеш ли защо италианската армия е загубила втората световна война?
— Не, Винс. Защо?
— Защото са си поръчали пица вместо артилерийски снаряди.
— Нещо не схванах. — Тайсън си запали цигара. Корва сви рамене. После огледа трапезарията.
— Познай кой е зад тебе! Не се обръщай.
— На колко опита имам право?
— На другия край на залата на масата до стената закусват полковник Пиърс, майор Уейнърт и капитан Лонго.
— Какво ядат? Бебета?
— За известно време ще ни се наложи да съжителстваме с тях в трапезарията, ако решат да проведат военния съд във форт Хамилтън — отбеляза Корва. — Ако се натъкнеш на тях в клуба, трябва да бъдеш агресивно контактен. — „Добро утро, полковник. Капитане, имате ли огънче? Майор Уейнърт, бих ви препоръчал да посетите красивия параклис на базата.“ — Корва се разсмя. — Е, не чак така. Но знаеш какво имам предвид. Тук барът е малко тесничък, както и писоарите в мъжката тоалетна, така че ще ти се налага да се сблъскваш с тези хора.
— Може пък да ме харесат. Смяташ ли, че майор Уейнърт ще използва писоарите в мъжката тоалетна?
— Напълно е възможно. Но мисля, че Пиърс и Лонго клякат, за да пикаят. Проблемът е, че съоръженията, с които армията разполага за военните си съдилища, предразполагат към доста неловки срещи. Имам предвид например, че този тип Пиърс ще се опита да те вкара в затвора с доживотна присъда, а ти можеш да се озовеш притиснат до него в някой ъгъл на бара. Същото се отнася и за свидетелите на защитата и на обвинението. Ти и нашата половина от дяволската дузина можете да се сблъскате с Бранд или Фарли.