— Разтоварвах кораби в Уондър Бийч — отвърна Уокър.
— Да. А Тони…
— Аз си прострелях тъпия крак — каза кратко Скорело на Тайсън. — Изпратиха ме пред военен съд и излежах един месец в Лонг Бин.
Тайсън мълчеше. Мъжете се поотпуснаха, разказаха си няколко истории от войната и поговориха за семействата и работата си. Белтран извади една пура от външния си джоб и я подаде на Тайсън.
— Истински хавански пури. Имам връзки там. — Той смигна съзаклятнически. Белтран обичаше да намига, спомни си Тайсън. Белтран обясни намигването. — Все още воювам срещу комунистите, финансирам групировки, които се борят срещу режима на Кастро. Знам как да се боря с тези безбожници, нищо, че онези тъпанари във Вашингтон не са наясно как се прави това.
Тайсън сложи пурата във вътрешния си джоб.
— Доста комунисти убихме в Уей — продължи Белтран, — така че не мога да разбера защо сега недоволстват.
Изглежда че никой нямаше отговор на този въпрос.
— Лейтенанте — каза най-сетне Уокър, — бихме искали да знаете, че си говорихме… И както бяхме решили, станалото там си е наша работа. Ние ще застанем зад вас, както и вие застанахте зад нас.
— Когато ви евакуираха… — обади се Калейн, — аз казах на момчетата, че ще ни издадете. Но военният патрул така и не дойде да ни прибере, и ние няма да го забравим.
— Дори ако ме мъчат и да ме пържат на живи въглени — заяви Белтран като огледа масата, — аз няма да предам този човек.
— Когато майор Харпър ми се обади по телефона — каза Садовски, — аз едва не се напиках. — Той се разсмя и погледна към Тайсън. — Адвокатът ми ми обясни защо са притиснали вас, а не нас до стената. Проклетият ми адвокат ме посъветва да сътруднича на правителството.
Някои кимнаха.
— Но аз му казах къде да си завре тази идея — продължи Садовски.
Тайсън имаше чувството, че всички искаха да знае, че му правят услуга. Или пък че му вършат услугата, която той им бе направил. Но ако те не бяха унищожили цялата тази болница пълна с хора, нямаше изобщо да има услуга за връщане. Той погледна към Скорело, който още не беше му предложил да му направи услугата.
Скорело погледна настрани и каза:
— Хайде да спрем да говорим глупости. Няма да проговорим… защото си имаме работа, семейства и всичко останало. Аз работя за либералната управа на града. Нещата около мен се позатегнаха откакто започна всичко това и споменаха името ми. Да, ще помогнем на лейтенанта. Но сме дошли тук, за да защитим отново и собствената си кожа. — Той погледна към Тайсън. — Имах вече дете, когато ме изпратиха във Виетнам. Сега съм разведен, но това дете — син е — е на двайсет и една. Чул е всички безумни истории за проститутките и за сраженията ми с жълтите. И сега иска да знае какво, по дяволите, съм направил там на петнайсети февруари.
— Имам доста чувствителна жена — каза Садовски. — Много плаче, когато гледа тази гадост по телевизията. Когато казаха, че сме убили децата… — Садовски се изкашля. — Ужасно е.
Белтран почеса двойната си брадичка.
— Няма смисъл да говорим за това — каза той. — Всички знаем какво трябва да направим. Може би вие го правите, за да спасите доброто си име. Аз нямам проблеми в Маями. Така че го правя само заради Бен Тайсън. — И той кимна с нетърпящо възражение лице.
Тайсън с изумление си мислеше, че това са същите мъже, които искаха да го разстрелят с картечницата пред болницата. Е, помисли си той, хората порастват.
— Бих искал да убия този шибан доктор — внезапно изтърси Садовски. — И това лайно Ред.
Всички погледнаха към Тайсън, сякаш очакваха да им даде знак да действат. Тайсън нищо не каза.
— Познавам едни момчета в Чикаго, които биха могли да им изпочупят шибаните ръце и крака — продължи Садовски, — но лично аз бих искал… да ги убият. — Той се обърна към Белтран: — Имаш ли хора, които да направят нещо с тези две лайна?
Белтран се облегна назад с ръце на корема си. Той бавно кимна и намигна.
Тайсън изгледа поред всеки един от тях. Всеки други петима мъже, които не са ходили на война, щяха да са шокирани от обрата, който прие разговора. Но това не бяха кои и да е хора.
— Само Доктора. Ред, не — каза Уокър.
— Трябва да стане преди военния съд — изкашля се Скорело.
— Аз ще платя — каза Калейн на Белтран. — Ти го уреди.
— Не смятам, че това ще ни помогне да се почувстваме по-добре — намеси се Тайсън.
— Дали сме дума, Бен — наведе се през масата Калейн, — под смъртна заплаха. Тогава не се шегувахме. Сега също не се шегуваме. Този шибан Бранд също даде дума. Какво, по дяволите, го кара да си мисли, че може да я наруши без нищо да му се случи?