Нощта бавно измина. Свалиха обувките си, краката им изсъхнаха, смениха чорапите и отново си сложиха обувките. Запалиха няколко от таблетките сух спирт и свариха вода в канчетата си. Мирисът на кафе, чай и какао се смесиха със зловонието на таблетките, мокрия бетон и миризмата на страха, излъчвана от седемнайсетте им тела. Някои започнаха да играят карти, но бързо изоставиха това. Още няколко души се изредиха да гледат през бойниците. Някои излязоха навън под дъжда, за да уринират или да повърнат. Радиостанцията, която беше включена на най-слабия възможен звук, въпреки всичко изпълваше бункера с постоянното си електронно пращене. На всеки половин час свързочникът на Браудър викаше взводовете да докладват за положението.
Тайсън усети острата миризма на местната марихуана, но си помисли, че в неговото положение не може да арестува никого. Всъщност, с ирония помисли той, колкото повече пушеха, толкова повече му харесваше. Извади плоската си бутилчица с уиски от раницата, пийна си малко и го подаде на Кели. Кели също си пийна и я подаде надясно. Докато мина покрай стената и стигна до седналия от лявата му страна Бранд, шишенцето беше празно.
— Надявам се жълтите да не ни улучат — каза някой и се разсмя. И други се разсмяха, но Тайсън си помисли, че смехът им беше твърде несигурен.
Радиостанцията отново оживя.
— Мустанг — едно-шест-Индия, тук е шест-Индия — каза гласът, в когото разпознаха свързочника на Браудър. — Свържете вашия Шести с моя Шести, моля. — Кели се поколеба, после предаде радиофона на Тайсън. В бункера се възцари пълна тишина, когато гласът на Браудър прозвуча тихо, но изключително ясно, както винаги нощем на бойното поле. — Едно-шест, тук е Шести. Трябват ми някои подробности за проведеното от вас сражение за големия Шести.
Тайсън облиза устните си и отговори в радиофона:
— Ясно, но не може ли това да почака до сутринта? Опитваме се да се скрием.
— Добре. Ще предам на батальона. Добре ли са хората ти?
— Да. Наоколо има доста радиолокатори. Чува се оживено движение. Ако продължим връзката, скоро ще ни чуете твърде силно и твърде ясно. Междувременно, в доклада за положението няма нищо ново — каза Тайсън, надявайки се гласът му да звучи нетърпеливо.
— Добре. Успокойте се. Утрото наближава.
— Така е, край.
— Край.
Тайсън подаде радиотелефона обратно на Кели.
— Когато се приближавахме към болницата — каза Кели, — се натъкнахме на силен огън. Питърсън и Туди бяха ранени. Ние залегнахме и отговорихме на огъня. В сградата имаше значителни въоръжени сили на противника. Не знаехме, че е болница. Лейтенанте?
— В сградата имаше значителни противникови сили — проговори Тайсън в тихия бункер. — Аз реших да предприемем атака. Стреляхме и напреднахме към постройката. Влязохме вътре и завързахме бой с врага в стаите. Садовски?
— Влязохме вътре и завързахме бой с врага в стаите. Де Тонг?
— Влязохме вътре и завързахме бой с врага в стаите. Белтран?
— Влязохме вътре и завързахме бой с врага в стаите. Калейн?
Тайсън се заслуша в литургията. Когато стигнаха пак до него, той добави още едно изречение и паството му отговори.
Часовете изминаваха, отчасти в мълчалив размисъл, отчасти в реконструиране на подробностите на случилото се вътре в болницата. Тайсън забеляза, че одеялата, обвиващи двата трупа се издуваха като балони. Забеляза също, че мъжете бавно изпадаха в някаква летаргия — естествен резултат от умората, марихуаната и следстресовото им състояние. Изглежда, че възприемаха всичко, което им казваше. С всеки изминат час той си възвръщаше властта.
Лъжливото разсъмване, типично за тропиците, се промъкна през източната бойница, след което настъпи тъмнина — най-тъмният час от денонощието.
— Постройката изгоря напълно — каза Тайсън, — и не разполагаме нито с оръжие, нито с трупове, които да предадем. Но според мен, жертвите отстрана на противника са около двайсет.
— Горе-долу толкова бяха. Ски? — каза Кели. Садовски сякаш се замисли, преди да отговори.
— Броиш ли и двамата, които Калейн уби с ръчната граната?
— Докладвах за тях, нали, лейтенанте? — каза Калейн.
— Да — отвърна Тайсън. — Преброил съм ги. — Той запали цигара и пийна от топлата вода в канчето си.
— Преследвахме бягащия враг към Уей, но изгубихме следите им — добави.
— Точно така — каза Де Тонг. — Забелязах този полуобрасъл стар бункер и решихме да проверим какво има вътре.