Корва стана и отиде до масата на Харпър. Размениха си няколко думи, които Тайсън не можеше да чуе, и Харпър подаде на Корва някакъв формуляр.
Тайсън погледна през стаята и забеляза, че полковник Пиърс го наблюдава замислено. Тайсън продължи да гледа втренчено към Пиърс. Той беше млад полковник, на не повече от петдесет години. Имаше тъмночервена коса, по-дълга от допустимото в армията. Носеше очила, но Тайсън го беше виждал да чете и без тях от едно и също разстояние. Имаше яркочервен цвят на кожата и Тайсън не можеше да реши дали е изгорял от слънцето или има изключително високо кръвно налягане.
Корва се върна на тяхната маса и седна. Полковник Гилмър взе един процедурен правилник и започна да чете, като от време на време поглеждаше към Тайсън.
— Лейтенант, искам да ви припомня, че единствената ми функция като офицер, натоварен с разследване по член 32 — ри по този случай, е да установя с възможно най-големи подробности и напълно безпристрастно всички факти, отнасящи се до делото, да претегля и преценя тези факти и да определя доколко формулираните обвинения отговарят на истината. Ще разгледам и самата формулировка на обвиненията и ще направя необходимите препоръки по значимостта и последователността на отправените обвинения. Сега ще ви прочета обвиненията, които съм натоварен да разследвам. Те са както следва: нарушение на Единния кодекс на военното правосъдие член 116, убийство. Подточка първа. — Гилмър започна дългото объркано изречение, обясняващо подточка първа. Междувременно Тайсън извърна глава и съсредоточени вниманието си върху майор Джудит Уейнърт.
Предположи, че е на около четирийсет години и видя, че няма венчална халка, въпреки че това можеше да не означава нищо. Униформата й стоеше ужасно и Корва беше прав като каза, че би трябвало да се обърне към козметичния салон на базата. Изражението на лицето й бе сериозно и делово — израз на жена-професионалист. Но докато Тайсън я наблюдаваше, Пиърс се наведе към нея и й прошепна нещо на ухото, при което лицето й се озари от една от най-ярките момчешки усмивки, които Тайсън бе виждал някога, и тя цялата засия от красота. Но когато усмивката изчезна, лицето й стана отново студено и непристъпно.
Гилмър свърши да чете и втората подточка и каза:
— Лейтенант Тайсън, сега ще ви покажа обвинението заедно с подточките към него.
Керън Харпър се изправи и прекоси лъснатия под. Спря пред Тайсън и му подаде листа с обвиненията. Тайсън протегна ръка да го вземе като същевременно се обърна към Корва и попита достатъчно високо, така че всички да го чуят:
— Нямаме ли вече едно копие?
— Едно в повече никога не е излишно — отвърна Корва.
Съдебният стенограф се изхили, а Гилмър видимо се подразни. Харпър също изглеждаше раздразнена и хвърли сърдит поглед на Тайсън преди да се обърне и да си отиде на мястото.
Гилмър изчака цяла минута, през която се предполагаше, че Тайсън чете обвиненията. Но вместо това той се взря в капитан Салваторе Лонг. Той беше млад, вероятно наближаваше трийсет и сигурно бе завършил правния факултет не твърде отдавна. Униформата му беше ушита безукорно, а къдравата му синкавочерна коса бе безупречно подстригана. Кожата му имаше онзи траен загар, който Тайсън бе виждал само у хора, които редовно се занимават с ветроходство. Тайсън реши, че не е особено красив, но без съмнение капитан Лонго нямаше никакви проблеми с жените.
Полковник Гилмър отново погледна към нещо, скрито зад подиума, и каза:
— Лейтенант Тайсън, не сте длъжен да правите изявление по повод на предявените към вас обвинения, но ако решите да направите някакво изявление, то може да бъде използвано като доказателство срещу вас при евентуален военен съд. Имате право да запазите мълчание относно предявените ви обвинения. Но ако желаете, можете да направите изявление — под клетва или без да се заклевате — в което да кажете всичко каквото пожелаете, било за да се защитите, било за да се позовете на смекчаващи вината обстоятелства или за да отклоните част от обвиненията. Ако решите да дадете показания, казаното от вас ще бъде разглеждано и преценявано наравно със показанията на другите свидетели. — Полковник Гилмър си наля чаша вода.
— Кои са първите думи, които чува всеки заподозрян, когато си сложи затворническата униформа? — наведе се Корва към ухото на Тайсън.
— Какво?
— Моля обвиняемият да се изправи.
— Стига глупости — каза Тайсън слагайки ръка на устата си.