— Да. Предполага се, че аз вече съм признат за виновен и ми се дава възможност да поднеса извиненията си за стореното.
— Горе-долу точно за това става въпрос. Радвам се, че следиш всичко внимателно. Също така, ако призовем Бранд и Фарли, ще мога да ги разпитвам само по въпросите, които вече са включени в писмените им показания. При един военен съд ще мога да стигна и до същността на нещата.
— Не бих искал да протакаме всичко с още една седмица — кимна Тайсън. — Хайде да вървим напред.
— Сър — изправи се Корва, — за стенограмата искам да заявя, че ние не приемаме писмените показания под клетва на Бранд и Фарли като задоволителни заместители на реалното им присъствие. Въпреки това ще се откажем от правото си да ги подложим на кръстосан разпит за нуждите на това слушане.
— Отбележете изявлението на господин Корва като възражение по точка 6А — обърна се полковник Гилмър към Керън Харпър. — Мога ли да взема под внимание вашето изявление, когато обмислям препоръките си по делото? — обърна се той към Корва.
— Надявам се също така, полковник, че ще вземете под внимание и факта, че характерът и сериозността на обвиненията са такива, че е логично да се очаква правителствените свидетели да бъдат на разположение за кръстосан разпит. Твърде необичайно е да се позовавате само на писмени показания в случай като този.
— Добре. — Лицето на Гилмър слабо почервеня. — Тогава искате ли да извикаме свидетелите за разпит?
— Не, сър. Мисля, че вие трябваше да ги извикате, за да можете да ги разпитате в присъствието на обвиняемия. Но ако писмените показания са достатъчно убедителни за вас, за да решите как да процедирате при обвинение в убийство, нека бъде така. Бих искал само в стенограмата да се впише, че съм безкрайно смаян от този факт.
Гилмър погледна към Корва.
— Ако разрешите, полковник — стана Пиърс, — бих искал да се отбележи и моето смайване от факта, че адвокатът на защитата ви разпитва по въпроси, които не са негова работа.
— Те не са и ваша работа — усмихна се Корва на Пиърс. — Полковникът може сам да се погрижи за себе си.
Тайсън се облегна на стола си. Истински се забавляваше, дори и да беше единственият, който гледаше на това така. Погледна към съдебния стенограф и видя, че и тя се забавлява. Жената вдигна поглед от пишещата си машина и срещна очите му. Усмихна му се. Полковник Гилмър потропа с пръсти по катедрата си.
— Бихте ли седнали и двамата? — той се обърна към Корва и каза безцеремонно: — Искате ли да докарам тук Бранд и Фарли? Да или не?
— Не, сър.
— Защо се заяждаш с всички? — наведе се Тайсън към Корва.
Корва бе вперил поглед през стаята в Пиърс и отговори без да измести очите си:
— Искам Пиърс да разбере, че Вини Корва се е завърнал. Що се отнася до заяждането с Гилмър, искам той да разбере, че няма да си мълчим за нищо; че има общ военен съд и адвокатът на защитата ще атакува формата и самата същност на военното законодателство. А това може да накара някои хора по-горе да си помислят добре още веднъж, преди да тръгнат към публичен процес.
— Мога ли да запуша? — попита Тайсън.
— Защо не? Гилмър и Пиърс и без това вече изпускат дим.
Тайсън извади дългата дебела пура, която му беше дал Белтран и я запали. Огромни талази от синкавосив пушек се издигнаха във въздуха. За момент Гилмър се загледа в Тайсън, сякаш се опитваше да реши дали да му каже да я загаси. Накрая реши да не му обръща внимание с израз на крайно неудоволствие на лицето. Гилмър продължи с процедурния правилник.
— Лейтенант Тайсън, имате също така правото да викате свидетелите, призовани за разпит от мен, както и да предявите други доказателства в своя полза. Уредих присъствието на свидетелите, които вие предварително поискахте. Ако желаете да посочите някакви допълнителни свидетели, ще ви съдействам за призоваването им тук, или за предоставянето на всички възможни доказателства, имащи връзка с делото.
Тайсън забеляза, че майор Уейнърт държи в ръката си една папка и си вее, за да прогони пушека от лицето си.
— Полковник Гилмър — изправи се тя, — бих искала тук да не се пуши.
— Наистина ли имате нужда от тази пура, лейтенанте? — погледна Гилмър към Тайсън.
— Опасявам се, че е така, сър — изправи се Тайсън.
— Добре тогава, да направим десетминутна почивка. Пушете в коридорите.
Тайсън и Корва излязоха в коридора, последвани от майор Уейнърт, която забърза към тоалетните.
— Това беше много нетактично от твоя страна — каза Корва.