— Ти каза, че мога да пуша.
— Предполагах, че ще пушиш къси цигари.
— Това ми го даде Белтран. Е, как сме, Винс?
— Не много зле. Гилмър е ядосан, дори успях да засегна малко и Пиърс.
— Това е чудесно, Винс. Не би ли искал сега вече да видиш дали няма да успееш да ме освободиш?
— Всичко по реда си.
Вратата на заседателната зала се отвори и оттам излезе Керън Харпър. Тя се поколеба, след което се приближи към тях.
— Добър ден, господин Корва, лейтенант Тайсън.
— He ви ли писна това дело? — каза Тайсън.
— Доволни ли сте двамата от себе си? — попита тя вместо да отговори.
— О, стига, майоре — отвърна Корва. — Фарсовите процедури предизвикват и фарсово поведение.
— Въпросът е много сериозен и… аз мисля, че вие правите лоша услуга на клиента си.
— Нека аз сам да се грижа за клиента си. Вашите взаимоотношения с него приключиха.
Тайсън повдигна вежди. Тя се обърна към него и за известно време те се взираха един в друг.
— Настоях Андрю Пикард да даде показания днес — най-сетне каза Керън Харпър. — Надявам се, че това ще помогне случаят да се изясни.
Тайсън пусна пурата си на земята и я смачка с тока на обувката си.
— Понякога имам чувството, че вие сте единствената, която иска само истината и нищо друго освен истината.
— Не съм сигурна, че е вярно. Но ако е така, то значи всички останали са в грешка. Също така, ако самият вие се решите да дадете показания днес, бихте могли да се възползвате от възможността да изясните как е умрял Лари Кейн.
Макар и почти незабележимо, Тайсън си пое дълбоко дъх.
— Казах ви как е умрял Лари Кейн.
— Добре, но си помислете пак. — Тя се обърна и тръгна към тоалетните.
Пиърс излезе във фоайето, зави по коридора, спря и се върна. Той застана пред Корва и Тайсън забеляза, че е поне една глава по-висок и трийсет килограма по-тежък от Корва. Пиърс се усмихна недоброжелателно.
— Виждате ли, бях забравил да установя на колко крачки е възнамерявал майорът да проведе дуела. След процеса научих, че в рамките на десет крачки тези куршуми са били смъртоносни, което означава, че оръжието, което са щели да използват, е било смъртоносно. Вашата аналогия с дуел със зрели домати впечатли съдебните заседатели, но не беше достоверна.
— Предполагам, че е било така, полковник, сега като повдигате въпроса за разстоянието между дуелиращите се. Как съм могъл да го пропусна.
— Не, господин Корва, пропускът е мой. Но този път ще бъда много по-внимателен към вашите пропуски.
— Сигурен съм, че сте научили нещо полезно от онова дело.
Пиърс погледна Корва по съвсем недружелюбен начин. За момент погледът му спря върху Тайсън, след това той се усмихна с някакво скрито задоволство, обърна се и продължи по коридора.
— Този човек е абсолютен маниак — Корва се загледа след него. — Трябва да внимава с кръвното си налягане.
— В какво е вманиачен, Винс?
— За разлика от Ван Аркън, който може да е и идеалист, полковник Пиърс е егоист. Той има темперамента на водещ тенисист. Ако някога загуби някои дело, след това ще бъде напълно импотентен месеци наред.
— Сигурно е доста тежко за госпожа Пиърс.
— Може и да не е. Въпросът е, че съдебното преследване е индивидуален спорт и ако загуби, не може да обвини за това никой друг, освен самия себе си. Но той подбира делата си изключително внимателно. Никога не взима лесни за спечелване дела, но не избира и случаи, в които обвинението е твърде несъстоятелно и няма изгледи да спечели.
— Не като теб, Винс.
— Не.
— Но е избрал моето дело и вероятно го е избрал, когато вече е знаел, че ти ще бъдеш мой адвокат. Мислех си, че миналия път си го уплашил.
Корва се усмихна и си погледна часовника.
— Хайде да се връщаме вътре. И престани да отправяш нежни погледи към малката стенографка. Харпър се дразни.
Те влязоха в заседателната зала и заеха местата си. Само след минута Керън Харпър, майор Уейнърт и полковник Пиърс се върнаха и също заеха местата си.
— Да продължим — каза полковник Гилмър и огледа залата. — Освен показанията под клетва на свидетелите на обвинението и на защитата, разполагаме и с показанията, дадени не под клетва, на Андрю Пикард, чиято роля в това дело е добре известна на всички страни. Като натоварен с разследването по делото, аз имам правото да извикам Андрю Пикард, за да даде показания като допълнителен свидетел. Това ще бъде сторено в интерес на правосъдието, справедливостта и изчерпателността на разследването. — Той погледна към Корва. — Разбирате ли, че господин Пикард е мой свидетел, а не свидетел на обвинението?
— Трудно ми е да забележа разликата между вас и обвинението, полковник — изправи се Корва, — но приемам.