Полковник Гилмър сякаш искаше да обясни каква е разликата, но явно размисли и продължи със следващата точка от процедурата. Той погледна към Тайсън.
— Бихте ли се изправили, лейтенанте? Тайсън стана.
— Лейтенант Тайсън — прочете Гилмър от процедурния си правилник, — преди да продължим по-нататък, бих искал да ви попитам дали имате някакви въпроси относно правото ви да запазите мълчание по повод отправените ви обвинения, правото ви да направите изявление под клетва или не, използването на изявленията, които решите да направите, правото ви да подлагате свидетелите на обвинението на ответен разпит, правото ви да представите каквото пожелаете във ваша полза и правото ви да ме накарате да изслушам свидетелите, с които разполагаме и които бихте искали да използвате в своя защита или за намаляващи и смекчаващи вината обстоятелства.
Тайсън се почуди кой ли е измислил тези безкрайни изречения.
— Клиентът ми ме попита — отговори Корва, — и поиска да му обясня защо му предлагат да се възползва от правото да представи доказателства или показания за намаляване или смекчаване на вината. Той казва, че това е все едно да поискаш някой да се извини за нещо, което никога не е казвал, че е направил. Трябва да ви призная, полковник, че аз съм крайно затруднен от въпроса на клиента ми и си помислих, че може би някой друг от присъстващите в залата би могъл да му отговори.
Полковник Гилмър се изкашля и отново направи справка в процедурния правилник. Най-накрая каза: — Не мога да продължа процедурата, преди да се убедя, че обвиняемият разбира добре онова, което току-що прочетох. Обичайната практика в такива случаи, господин Корва, когато обвиняемият е представляван от адвокат, а в нашия случай на пръв поглед е така.
Екипът на прокуратурата се подсмихна.
— Обичайно адвокатите на защитата заявяват, че са обяснили на клиентите си тези въпроси предварително и че те разбират за какво става дума. Никога досега не съм чувал нещо друго след прочитането на този текст на обвиняемия — добави той.
— Независимо от това — каза Корва, — моят клиент, който е невинен пред закона, както и по отношение на тези обвинения, ми зададе логичен въпрос, на който аз, като адвокат, не съм квалифициран да отговоря.
— Ако полковникът разреши — намеси се полковник Пиърс, — аз нямам навика да помагам на адвоката на защитата да обясни на обвиняемия какви са му правата. Но в интерес на справедливостта и на правосъдието, бих искал да обясня значението на намаляващите и смекчаващите вината обстоятелства, съобразно с нуждите на това изслушване. — Той погледна направо към Тайсън. — На обикновен език, лейтенанте, нека предположим, че са ви извикали при директора на училището и ви обвиняват, че сте ударили Томи Смит. И вие казвате: „Аз никога не съм го удрял, а и той така и така си го заслужаваше“. Това е изявление, с което едновременно се защитавате и се позовавате на намаляващи и смекчаващи вината обстоятелства.
— На мен обаче това много ми прилича на признаване на вината, полковник — отвърна Тайсън.
Полковник Пиърс се усмихна.
— Този тип сериозно ли говори? — наведе се Тайсън към Корва.
— Ние сме от обратната страна на огледалото. Всички тук са глупаци и ако останем още дълго, може да започнем да им вярваме. Кажи на този задник, че разбираш за какво става въпрос.
— На кой задник?
— На Гилмър.
Тайсън погледна към полковник Гилмър.
— Полковник, аз напълно разбирам и приемам обяснението и примера на полковник Пиърс за това как мога да поднеса извиненията си за нещо, което не съм признал да съм извършил.
Гилмър кимна, доволен, че проблемът е разрешен. Тайсън седна, Корва също го последва.
— Отбелязахме още една точка — каза Корва на Тайсън.
— Отбелязваме много точки, Винс. Но когато влязохме тук, резултатът на светлинното табло показваше, че са започнали без нас и са победили.
— Не се притеснявай.
— Посочили сте, че искате да призовете като свидетели следните лица, чиито показания, дадени под клетва, са включени в преписката по делото — каза Гилмър на Корва, — господин Пол Садовски, господин Антъни Скорело, господин Ернандо Белтран, господин Лий Уокър, господин Луис Калейн. Уредих присъствието на тези свидетели на държавна сметка и те са тук. Господин Корва, можете да извикате първия си свидетел, като дадете съответните указания на сержант Лестър — Гилмър кимна към униформения сержант, — относно тяхното местонахождение и като посочите кого от тях искате да призовете пръв.
Корва стана.
— Не желая да призовавам свидетели. — Той седна обратно.