— Господин Корва — каза рязко полковник Пиърс и стана, — правителството не е длъжно да осигури трупове, за да задоволи злокобното ви любопитство и несъстоятелния ви намек, че в болницата изобщо не е имало загинали. Ако…
— Не казвам, че не е имало убити! — прекъсна го гласът на Корва. — ако разполагам тук със заповедта за награждаване със Сребърна звезда, в която става въпрос за загинали. И ако правителството не разполага с трупове, защитата има такива: Лари Кейн и Артър Питърсън. Убити по време на бойни действия срещу въоръжен противник, полковник Пиърс. Разполагам и със смъртни актове, посочващи времето, мястото и причината за смъртта ми. И доскоро дори можех да кажа защо са загинали. А сега правителството се опитва да отнеме на тези мъже — живи или мъртви — тяхната чест и достойнство и аз вече не бих могъл да отговоря на този въпрос. — Корва седна.
В стаята цареше пълна тишина. Пиърс бавно седна. Тайсън бе впечатлен от силата, с която Корва изрази оскърблението си. А уж не бил добър актьор в съдебната зала, помисли си Тайсън. Ето защо той умишлено бе останал в неведение относно истинското развитие на събитията на 15 февруари. Корва вярваше на всяка дума от заповедта за присъждане на Сребърната звезда.
Полковник Гилмър огледа залата.
— Има ли още нещо, което защитата би искала да ни представи? — каза той.
— Не, сър — поклати глава Корва.
— Добре — каза Гилмър. — Искам да извикам допълнителния свидетел, Андрю Пикард. — Той се обърна към сержант Лестър: — Моля, въведете господин Пикард.
Сержант Лестър застана мирно, козирува, елегантно се обърна и напусна залата. Тайсън си запали цигара. Корва пи вода. След това се наведе към Тайсън и го попита:
— Как всъщност загина Лари Кейн?
— Прострелях го в сърцето — отвърна му Тайсън.
Корва не изглеждаше особено изненадан.
Вратата се отвори и Андрю Пикард влезе в залата. Беше облечен в кафяв вълнен костюм и Тайсън си помисли, че той или малко е избързал със зимния гардероб или твърде много се прави на писател. Сержант Лестър го отведе до подиума в средата на залата срещу Гилмър.
— Господин Пикард, бихте ли вдигнали дясната си ръка? — каза полковник Гилмър.
Пикард вдигна ръката си.
— Заклевате ли се, че показанията, които ще дадете по разследвания случай, ще представляват истината, цялата истина и нищо друго освен истината? И нека Бог да ви бъде съдник.
— Заклевам се!
— Моля, седнете на свидетелското място. Пикард отиде в дъното на залата и седна на стола срещу Гилмър.
— Моля, кажете цялото си име, професията и адреса на постоянното ви местожителство — каза полковник Гилмър.
— Андрю Пикард, писател, Блъф Пойнт, Саг Харбър, Ню Йорк.
— Познавате ли обвиняемия?
— Срещали сме се веднъж — отвърна Паркър и погледна към Тайсън.
— Разполагам с вашите показания, дадени не под клетва пред майор Керън Харпър — продължи Гилмър. — Поканих ви тук, за да ни дадете повече информация във връзка с тези показания, както и за да отговорите на някои други въпроси, отнасящи се до вашата роля в случая. И за да отговорите на подобни въпроси, които могат да ви бъдат зададени от адвокатите на защитата и на обвинението. Пикард кръстоса крака.
— Ще помоля майор Харпър да води този разпит — каза полковник Гилмър.
Харпър се изправи и се приближи до свидетелското място.
— Господин Паркър, можем да прескочим голяма част от общите и така наречените въвеждащи въпроси, защото смятам, че в тази зала едва ли има някой, който да не е запознат с предисторията на случая и с вашата роля в него.
— Аз съм съгласен, майоре.
— Господин Пикард, положихте ли някакви усилия, за да намерите доказателства за онова, което са ви казали господин Бранд и господин Фарли?
— Наистина положих усилия да намеря още свидетели, но не успях. Те подкрепиха взаимно разказите си. За моите цели това беше достатъчно.
— Влизаше ли в намеренията ви да изобличите предполагаемите зверства, извършени от американците по време на битката на Уей?
— Ни най-малко. Исках и го направих, да изоблича зверствата на комунистите. Много от тях. Аз лично бях свидетел на някои.
— Но не и на случая в болница „Милосърдие“?
— Не. По онова време бях заклещен в цитаделата.
— А чухте ли нещо за болницата, докато бяхте още във Виетнам?