— Не можем да приемем показания, основани на слухове, майоре? — изправи се Корва.
— Господин Корва, тук няма съдебни заседатели — каза полковник Гилмър, — и затова не сме длъжни да прилагаме с цялата им строгост всички правила за даване на показания и разпит. Всичко това е неофициално. И ако не беше, отдавна щях първи да съм ви изхвърлил оттук.
Пикард се разсмя и към него се присъединиха и някои други.
Корва отправи към Харпър пародиен поклон.
— Моля, продължете.
— Благодаря. — Тя се обърна към Пикард: — Чухте ли нещо за болницата, докато бяхте в Уей?
— Да, но само това, че е била разрушена по време на сражението, при което е имало убити сред индоевропейските и виетнамските католически служители на мисията. Там новините се разпространяваха под тази форма. Виетнамците нямаха много по-голямо значение от местните пиявици. Не е много приятно, но е истина.
— Спомняте ли си по онова време да е провеждано някакво разследване по случая?
— Не. Трябва да разберете какви бяха тогава условията в Уей. Във всеки случай разрушаването на някаква болница не беше нещо особено значимо. Освен това имахме достатъчно жертви и от наша страна. — За момент той се замисли, после каза: — Освен това… типът западняци, които тогава бяха в Уей беше… Как да го кажа…
— Както пожелаете, господин Пикард.
— Военните гледаха на тях главно като на червени, монахини и самаряни.
— Така че тази история за възможно избиване на хора не направи такова впечатление в средите на армията, каквото например имаше случая Май Лай?
— Не беше всеобща тайна — поклати глава Пикард.
— Поне дотолкова аз знам. Независимо от онова, което казах за индоевропейците в Уей, мисля, че хората от взвода на Тайсън са знаели, че са оплескали работата. Мисля…
— Господин Пикард не е бил в болницата. Наистина трябва да възразя, — изправи се Корва.
— Опитвам се да установя какъв е произходът на информацията, използвана от господин Пикард за написаното — отговори Харпър.
— Тогава го питайте откъде е чул тази история, вместо да давате възможност на свидетеля да се впуска в показания, основаващи се на слухове.
— От кого чухте тази история и кога стана това? — обърна се отново Харпър към Пикард.
— Чух я от сестра Тереза в болницата в Орлеан, Франция. Преди близо две години. Имах пневмония. Имам документи за това.
— Коя болница?
— Болница „Милосърдие“. Името е същото като на онази в Уей.
— Как сте стигнали до темата за предполагаемото избиване на хората?
— Носех ръкописа си със себе си. Тя видя думата УЕЙ. Това се оказа напълно достатъчно за нея, за да започне да говори за войната. Казах й, че съм бил там. И така от дума на дума, доста скоро се изпълних с убеждението, че при болница „Милосърдие“ се е случило нещо много зловещо.
— И сте продължили да проучвате този въпрос.
— Да. Когато се върнах в щатите, казах на издателя си, че съм попаднал на нещо интересно и че ръкописът може да се позабави. Знаех за обявите за издирване на хора и затова намерих адреса на вестника на Първа кавалерия и дадох обява. Мина месец. Пуснах нова обява. След това получих писмо от този доктор Бранд от Бостън. Отидох да говоря с него. В началото Бранд отказа да ми даде име на някой, който би могъл да потвърди разказа му. Всъщност даде ми името на командира на взвода, Бен Тайсън, който, както той ми каза, живеел в ню-йоркското предградие Лонг Айлънд. Аз прегледах телефонния указател на предградията и се обадих на един Бенджамин Тайсън. Той каза, че не бил въпросният човек. На този етап не възнамерявах да включа случая в крайния вариант на книгата си и писах за това на Бранд. Тогава Бранд ми отговори, посочвайки името на Ричард Фарли, който, както ми каза, би могъл да бъде открит в болницата за ветерани от войната в Ню Йорк. Бранд ми каза също, че онзи Бенджамин Тайсън, когото съм открил в Гардън Сити, Лонг Айлънд е именно човекът, когото търся. Каза, че е сигурен в това, но не искаше да обясни защо. Обадих се на Тайсън отново, но той отново ми каза, че имам грешка. Във всеки случай отидох и говорих с Фарли. Той беше леко нервен. Но в основни линии потвърди историята на Бранд, както и разказа на монахинята. Реших, че ако и всичко това е лъжа, ще разбера много скоро след публикуването на книгата. Почти бях убеден, че оцелелите членове на взвода ще подадат поне десет съдебни иска срещу мен. Но както виждате, никой не ме съди… Въпреки че предполагам, ако Тайсън бъде оправдан, те всички ще ме съдят.
— Застрахован ли сте? — попита го Харпър.
— Не… но то не ме кара да се стремя да помогна за осъждането на Тайсън, ако това имате предвид.
— Какъв мислите, че е бил мотивът на Бранд да ви се обади и да ви разкаже този случай? — попита майор Харпър.