— Първоначално вероятно идеята му е възникнала от обявата за издирване, която бях пуснал — отвърна Пикард с усмивка. — После предполагам го накарах да си мисли, че вече знам всичко, което има да се знае за това. Лекарите са малко наивни. А и мисля, че искаше да свали това бреме от душата си. Дяволски тежка тайна, нали?
— Никога ли не сте го подозирали в някакви други мотиви?
— Нещо като да иска да си върне на Тайсън? Да, имаше нещо такова. Но не знам какви точно могат да бъдат тези мотиви, и не ме интересува.
— Защо Бранд ви е дал името на Фарли и на никой друг?
— Това беше единственият човек, чийто адрес знаеше, с изклкочение на Тайсън. Предполагам, че е успял да се чуе и да обсъди всичко с Фарли. С другите не е могъл да го направи, защото не е знаел къде са.
Никога не ми е споменавал друго име.
— Откъде е знаел Бранд адресите на Фарли и на Тайсън?
Пикард сви рамене.
Стенографката вдигна поглед и попита:
— Полковник, да отбележа ли, че свидетелят сви рамене?
— Не — разсмя се Пикард. — Можете да отбележите, че съм казал: „Откъде, по дяволите, бих могъл да знам? Попитайте Бранд.“
— Намерихте ли бележките си, господин Пикард? — попита майор Харпър.
— Казах ви, че прехвърлих всичките си ръкописни бележки и печатния текст на разговорите на компютърен диск, но по погрешка бяха изтрити. Те са някъде в безбрежната база данни горе в небето заедно с всичко останало, което някога е било изтривано от ленти и дискове. Господи, бих искал да мога да се добера до тях.
— Не сте ли си запазили разпечатки от тях?
— Никой човек, който разполага с компютър не складира купища хартия. Защо армията винаги изостава с десет години от всички останали хора?
— Още един-два въпроса — продължи майор Харпър. — Никога не съм била съвсем наясно как сестра Тереза е успяла да идентифицира бойната част. Взела участие в инцидента, за който става въпрос.
— Идентифицирала е дивизията… — отговори Пикард, — по пагоните им — Ки Бин — кавалерия. Всички познаваха емблемата на Първа кавалерия. Разбира се, затова пуснах и обявата си във вестника на кавалерията. Морските пехотинци не носят пагони с емблемата на дивизията си. Имахме безумната идея, че не трябва да даваме възможност на врага да събира лесно достатъчна информация от бойното поле за разположението на бойните ни единици.
— Това, което всъщност искам да ви питам, е следното: познавала ли е сестра Тереза някого от тези мъже, по физиономия?
— Както ви казах по телефона — бавно кимна Пикард, — тя е разпознала офицера, Тайсън, но спомена за него само като за Дай-юй — лейтенанта. Не успях да я накарам да си спомни името му.
— Какво ви е казала за него?
Пикард помълча доста дълго време, после предпазливо отвърна:
— Тя каза… Вижте, тя го каза на смесица от виетнамски, английски и френски… Тя каза, че той е влязъл в стаята, в която се е криела. Видял я е и й пощадил живота.
— Пощадил? — попита Керън Харпър. — А не спасил живота й? Според разказа на лейтенант Тайсън и показанията на другите петима свидетели, взводът е спасил живота на някои от хората там, като са ги измъкнали от пламналата болница.
— Така ли? Според монахинята, болницата наистина е горяла. — Той замълча. — Не се опитвам да разпъна Тайсън на кръста… Не мога да си спомня думите й точно. Въпреки че говореше на френски. Sauver? Да спася или да избавя? Или пък беше epargner — да пощадиш или да избавиш? Предполагам, че е и въпрос на превод.
— Бих казала, че това е доста важен въпрос. Но за вас не е бил достатъчно важен, за да го вклкочите в книгата си.
— Пропуск. — Пикард за пръв път погледна към Тайсън. — Не отговаря на версията на Бранд за случилото се, както и на тази на Фарли. Съжалявам.
Харпър изчака малко, после продължи:
— Казахте ми също, че сестра Тереза споменала и бак си.
— Още едно нещо, което подминах в книгата си — кимна Пикард. — Но със сериозно основание. Независимо от всичко, искам да ви разкажа за това… Не бях напълно изчерпателен. Бих искал да имам проклетите си бележки. Паметта ми е малко разколебана на моменти…
— Какво ви каза за бак си — лекаря? За Стивън Бранд?
— Тя каза, че е разпознала и този бак си… — отвърна Пикард и се наведе напред. — Видяла го е по времето на онова, което бихме нарекли медицинско-просветна програма. Лекарите обикаляли училищата, църквите, селата и така нататък. Както и да е, тя определи Бранд като… „un home qui viole les jeunes filles“. Нямате нужда от особени познания по френски, за да си го преведете…
— Все едно, аз ще го преведа — каза Харпър. — Мъж, който изнасилва или обижда млади момичета.