Тайсън разгърна парче станиол, в което си носеше цигара и кутия кибрит. Запали си цигарата без да поиска разрешение.
— Има нещо непристойно в това да носиш цигари в екипа си за бягане.
Левин изглежда не го чу, погълнат от собствените си мисли.
— Ако този случай бе разкрит преди осемнайсет години, когато все още си бил на действителна военна служба, армията щеше да разполага с десетки възможни варианти за действия, както за тях, така и за тебе. Но по някаква зла ирония на съдбата времето е работило срещу теб. И възможностите са се ограничили до това да те подведат или да не те подведат под обвинение за убийство — добави той.
Тайсън загаси недопушената си цигара в пепелника на Левин.
— Предложих им възможността да ми се извинят публично.
— Армията не приема извинения от офицерите и хората си — слабо се усмихна Левин, — така че не смятам, че можеш да очакваш подобно нещо от тяхна страна.
— Странен обичай.
— Имаме да обсъдим някои делови въпроси с теб — каза Левин, извади един кафяв плик от дясното чекмедже и го остави на бюрото, след това извади от плика лист хартия. — Преди малко пристигна куриерът от форт Дикс. Това — той подаде на Тайсън един попълнен формуляр с приложени към него няколко машинописни страници, — е копие от заключението на длъжностното лице, натоварено с разследването. Ако погледнеш какво пише долу на страница трета, подточка седемнайсет, ще видиш, че полковник Гилмър е предложил да бъдеш изправен пред общ военен съд.
Тайсън остави документите на бюрото на Левин без да ги погледне.
— Генерал Питърс, следвайки мнението на юридическия си съветник, се е съгласил с тази препоръка — продължи Левин. — А това — Левин му протегна един-единствен лист, — е твоето копие от заповедта за свикване на военен съд от общ характер.
Тайсън приближи листа до лампата и прочете късия текст на документа.
„От името на генерал-майор Джордж Питърс, командир на база форт Дикс, Ню Джърси.
С този документ се свиква военен съд от общ характер. Заседанията му ще се състоят във форт Хамилтън, Бруклин, Ню Йорк, на 15 октомври, и той ще съди лицата, които могат да бъдат надлежно призовани от тази инстанция.
В съда ще вземат участие както следва:
Военен съдия: полковник Уолтър Спраул.
Членове на съдебния състав: полковник Амъс Муър, подполковник Стенли Ласки, подполковник Юджийн Макгрегър, майор Доналд Бауър, майор Вирджиния Синдъл, капитан Харбърт Морели, лейтенант Джеймс Дейвис.
Съдебни обвинители: полковник Греъм Пиърс, майор Джудит Уейнърт, капитан Салваторе Лонго.
Съдебен защитник: Винсънт Корва.
/Подпис/
Тайсън остави и този лист хартия върху другите. За момент се загледа в Левин, после попита:
— Кое мислите, че е лицето, което може да бъде надлежно призовано пред този военен съд?
— Можете да поискате отлагане на делото. Говорете с адвоката си — каза Левин.
— Датата 15 октомври звучи чудесно — поклати глава Тайсън.
— Обвинителният акт — Левин протегна на Тайсън надлежно попълнения правен документ.
— Имам вече няколко копия. Защо ми е още едно?
— Както се вижда — обясни Левин, — при всеки нов етап от процеса във формулира са зачеркнати все повече квадратчета и все повече от редовете са попълнени. Този екземпляр тук е подписан от полковник Пиърс, и той официално ще ти предаде копие от този акт утре някъде в някакъв час, който предстои да се уточни. Можеш да вземеш със себе си и адвоката си, но това не е необходимо.
— Значи това е то — Тайсън остави листа на бюрото на Левин. — Сега съм призован през съда, обвиняем и готов да бъда осъден. Всичко е уредено. Знам, че отлагането на правосъдието е равносилно на отричането му, но както каза Корва, прокурорският екип също би трябвало да си сложи защитните униформи за джунглата.
Левин не отговори. Тайсън се изправи и си разтри врата.
— Господи, а скоро бях нормален гражданин, живеещ в предградията на Ню Йорк. — Той се разсмя. — Добре че поне всичко става много бързо. Човек няма време много да се замисля над онова, което става.
— Има една точка в обвинителния акт, която ме смущава — каза Левин.
— За какво става въпрос, полковник?
— За допълнителните указания.
— Какви допълнителни указания?
— На втора страница — каза Левин. — Където пише „да следва настоящите инструкции“. В тази графа обикновено институцията, свикваща военния съд, дава конкретни указания на съда.
— Какъв вид указания?
— Обикновено става въпрос за ограничения на наказанието, което съдът може да наложи. Генерал Питърс, както и цялата командна йерархия до главнокомандващия, имат правото да посочат максималната присъда, която може да бъде дадена по делото. Например, когато става въпрос за престъпление, наказуемо със смърт, на това място — той посочи един ред в обвинителния акт, — обикновено пише нещо от рода на… не може да се наложи смъртно наказание…