Дървеният амвон беше преместен от обичайното си място на по-горно стъпало пред затворените завеси и както Тайсън предположи, щеше да се използва като катедра за военния съдия. Вляво от амвона на стойка бе окачено американското знаме. А на облицованата в дърво стена зад знамето, където обичайно висеше гоблен с религиозен сюжет, сега бе окачен портрет на президента, заобиколен от портретите на началника на Генералния щаб на армията и на министъра на отбраната. Надали някой от присъстващите се интересуваше кои лица бяха в йерархията на командването. Но, както Тайсън предположи, всяка институция се нуждае от символи, а символите на военното правосъдие бяха по-малко натрапчиви от символите на институцията, която обичайно използваше тези помещения.
Тайсън седеше с лице към амвона и видя, че вдясно от военния съдия беше свидетелската скамейка, също като в граждански съд. Вляво пред амвона беше бюрото на съдебния стенограф, пак също като в гражданските съдилища.
Тайсън се обърна надясно. В край на издигнатия подиум, близо до нишата за причастие, беше прокурорската скамейка, столовете й бяха подредени с гръб към църковните пейки и с лице към бюрото на съдията, или амвона. На прокурорската скамейка седяха полковник Пиърс, майор Уейнърт и капитан Лонго. Масата пред тях беше покрита с бумаги, докато Корва все още не беше отворил куфарчето си.
Корва провери микрофона на масата им, за да се увери, че е изключен, след което каза на Тайсън:
— Струва ми се, че има повече от сто души.
— Още не съм погледнал. — Тайсън обърна главата си надясно и погледна към вътрешността на църквата. Пейките, които не бе виждал повече от наполовина запълнени по време на служба, сега бяха изцяло заети, а в проходите между тях стояха още хора. — Някой е пуснал фалшиви пропуски.
Тайсън дочу приглушен, почти печален шепот, долитащ от насъбралите се за процеса зрители. Бяха дошли да видят едно зрелище, но се държаха така, сякаш се намираха в църква.
Тайсън се загледа над пейките, някъде над централния вход на църквата, където висеше балконът на хора прострял се по цялата ширина на църковния кораб. В задната част на балкона имаше три тесни стреловидни прозореца със стъклописи, които пропускаха разсеяна светлина върху тъмния балкон. Корва му беше казал, че този балкон е запазен за генерал Уилям Ван Аркън и неговите хора, за висши представители на армията и правителството, между които беше и командирът на Форт Дикс генерал Питър и няколко местни политици, както и охраната им. В светлината на прозорците Тайсън успя да различи движението на някакви фигури на балкона. Нямаше съмнение, че стария му приятел Чет Браун също беше там.
— Тъмният балкон — каза той на глас. Корва проследи погледа му.
— Никой не би трябвало да знае, че са тук. Това би могло да се сметне като натиск от страна на командването.
— Видях тайните им служебни коли отвън, окичени със звезди и знамена.
— Точно така.
Тайсън огледа стените на залата. Имаше четири високи прозореца със стъклописи на всяка една от стените и утринното слънце нахлуваше през южните прозорци, заливайки с многоцветно сияние редиците на пейките. Изображенията на прозорците бяха в известна степен абстрактни — проектирани, както и целия храм, така че да задоволят изискванията и на християните и на евреите, тоест в крайна сметка никого. Повечето прозорци изобразяваха патриотични или военни сцени в червено, синьо и бяло. На два от прозорците се виждаха мотиви от Стария завет.
Най-накрая Тайсън се загледа в хората на пейките. Около три четвърти от зрителите бяха униформени мъже и жени. Цял сектор беше запазен за курсантите от Юридическата школа на армията в Шарлотсвил. Цивилните бяха предимно на средна възраст и добре облечени. От онзи тип хора, които човек среща на матинетата в сряда.
Марси се беше погрижила за присъствието на семейството и приятелите на Тайсън и се беше справила със задачата така, както би могъл само човек, работещ в сферата на рекламата. Изглежда че повечето от познатите му седяха на първите редове от лявата страна на църквата, включително и Джон и Филис Маккормик, и някои други от живущите в Гардън Сити.
Господата Кимура, Накагава и Сайто се набиваха в очи с ръста си. Тайсън трябваше на два пъти да се вгледа, за да се увери, че са те. Знаеше, че присъствието им трябва да го учуди, но вече нищо не го учудваше. Заедно с господата от Япония беше и бившата му секретарка, мис Бийл, която сякаш бе отслабнала и си беше намерила благоприличен магазин за дрехи.