— Типично за военните — отбеляза Тайсън. — Бързай и чакай. Нали така, Винс?
— Именно.
Страничната врата, която водеше към коридора, се отвори отново, при което военният полицай до нея застана мирно и козирува. Тайсън забеляза, че военния полицай не е въоръжен, без съмнение, за да не се създава впечатление пред цивилните и пред пресата, че Тайсън е опасен. Седемте члена на състава на военния съд влязоха през вратата, водени от полковник Еймъс Муър, който беше председател на състава, нещо като председател на граждански състав на съдебни заседатели, само че с много повече власт.
Полковник Муър отиде право до дългата маса и застана зад средния стол точно срещу Тайсън. Другите шест члена на състава го последваха по низходящ чин и се разпределиха, за да заемат местата си. От дясната страна на полковник Муър застанаха подполковник Стенли Ласки, майор Доналд Бауър и накрая капитан Морели. От лявата му страна застанаха подполковник Юджийн Макгрегър, майор Вирджиния Синдъл и най-младият член на състава, лейтенант Джеймс Дейвис, който отиде при най-крайния стол вляво.
Тайсън наблюдаваше всичко с известно любопитство. Проучи лицата на седемте члена на съдебния състав, но те изглежда бяха тренирали безизразни изражения пред огледалото цялата сутрин. Корва знаеше по нещо за всеки от тях, но Тайсън знаеше със сигурност само едно — че бяха офицери от армията на САЩ. Някои от тях носеха нашивката на пехотата и бойната значка на пехотинците. Всички, с изключение на Вирджиния Синдъл и лейтенант Дейвис бяха декорирани.
Невъоръженият военен полицай отиде в средата на залата, където се виждаха отпечатъците върху килима на липсващата олтарна маса. Той се обърна с лице към пейките със зрителите и съобщи на висок глас:
— Всички да станат!
Тайсън и Корва се изправиха, последвани от прокурорският състав и съдебният стенограф. Зрителите шумно станаха и Тайсън успя да различи силуетите на хората на балкона, които се откроиха на фона на тесните прозорци. Няколко души от сектора на пресата излязоха напред и Тайсън забеляза, че са художници-графици. Те се приближиха до частта, отделена за причастие, но никой не прекрачи бариерата. През отворената врата зад масата на съдебния състав влезе полковник Уолтър Спраул, военният съдия. Той не носеше мантия, а бе облечен в зелена военна униформа с отличителните за полковниците орли и с нашивката на правния армейски корпус. Полковник Спраул пристъпи към амвона и зае мястото си зад него. Тайсън си помисли, че изкачването на Спраул на високия амвон на фона на златните драперии беше или много авторитетно, ли твърде театрално.
Полковник Спраул наближаваше седемдесетте, предположи Тайсън. Той се огледа, за да установи, че всичко е както трябва. Тайсън знаеше, че няма чукче, а и на военен съд нямаше нужда от него. Полковник Спраул не си направи труда да намести микрофона на амвона и извиси силния си глас над смълчаните пейки в църквата:
— Откривам заседанието на съда.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТА
Полковник Пиърс остана прав и след като всички останали седнаха. Пиърс намести микрофона си и каза:
— Този съд е свикан със заповед номер сто трийсет и едно от щаба във Форт Дикс, Ню Джърси, копие от която е връчена на военния съдия, на всички членове на съдебния състав, на прокурорския екип и на обвиняемия.
Тайсън погледна към редиците на зрителите. Не, не си въобразяваше, никога не беше виждал толкова хора с израз на възхищение на лицата.
— Присъстват следните лица, назовани в заповедта за свикване на военния съд — продължи Пиърс. Той прочете имената на седемте члена на съдебния състав на военния съдия, на прокурорския екип, включително и своето, и на адвоката на защитата. После Пиърс се обърна към полковник Спраул. — Прокурорският екип е готов да пристъпи към гледане на делото Съединените щати срещу Бенджамин Джеймс Тайсън, старши лейтенант от армията на Съединените американски щати, служещ във Форт Хамилтън, Ню Йорк и присъстващ сега в залата. — Пиърс седна.
Полковник Спраул огледа съдебната зала, сложи ръце от двете страни на амвона, и каза:
— Длъжен съм на този етап от процеса да дам на съда предварителни указания, относно вашите задължения за правилното провеждане на този процес.