Тайсън се загледа внимателно в Спраул. Той беше слаб като вейка възрастен мъж с тебеширено бяло лице, няколкото останали му косъма сива коса бяха грижливо вчесани върху почти напълно оплешивялото му теме, а очите му сякаш не фокусираха. Тайсън подозираше, че е късоглед, но Спраул не носеше очила. Видя, че зад дясното му ухо има слухов апарат и си помисли, че вероятно вижда пред себе си човек, който през четирийсет години от живота си се бе нагледал на военни съдилища и имаше твърде малко останало търпение за позьорството на адвокатите, нечленоразделната реч на свидетелите и обвиняемите. Тайсън реши, че полковник Спраул надали е впечатлен особено и от този процес. Спраул хвърли поглед към Корва и каза:
— Задължение на адвоката на защитата е да представя подсъдимия по начин, отговарящ на специалните изисквания на военното правосъдие. Право и дълг на адвоката на защитата е да следи за спазване на правата на обвиняемия по време на целия процес. Адвокатът на защитата няма нито задължението, нито правото да замъглява преднамерено фактите по делото или да се впуска в тактически ходове в съдебната зала, които биха могли да навредят на достойнството на този съд и да забавят или да пречат на правораздаването. — Полковник Спраул огледа прокурорския екип срещу себе си: — Задължение на прокурорския екип е да докаже на членовете на съдебния състав и да ги убеди по безспорен начин в състоятелността на обвинението и подточките към него, така както са посочени в обвинителния акт и представени пред този съд. Правителството е имало достатъчно време да разследва обвинението и да го представи в подобаваща форма. Приемам, че делото, което ни представяте тук, е в пряка връзка с предявените от вас под клетва обвинения. Искам да ви напомня, че в съдебната процедура на военния съд основното задължение на прокурорския екип е не да осъди, а да се погрижи за възстановяване на правосъдието. С това не желая да подтискам естественото желание на всеки прокурорски екип да спечели делото. Но вашето обвинение трябва да бъде сдържано от придържането ви към задължението да направите честен и безпристрастен процес, провеждан не само според правилата, присъщи на правораздаването, но и в съгласие с нуждите, обичаите и традициите на армията на Съединените щати. — Полковник Спраул се обърна към седемчленният съдийски състав. — Ваше задължение е да изслушате свидетелските показания, представени тук. — Той замълча. — Да се вслушате само в показанията, дадени в тази съдебна зала. Трябва да отстраните от мислите си — доколкото това е в човешките възможности — всичко, което сте слушали и чели за случая, преди да влезете в съдебната зала. Основната ви задача тук е да решите дали подсъдимия е нарушил закона, както е вписано в обвинението и ако е така да му дадете подходящо за случая наказание, ако такова се налага, за извършеното престъпление. — Спраул погледна към полковник Муър. — Полковник, вие сте изпълнявали функциите на председател на съдебен състав и при предишни случаи и вярвам, че ще можете да помогнете с напътствията и познанията си на онези членове на съдебния състав, които може още да нямат опит от участие във военен съд. — Полковник Спраул се обърна напред към залата и каза: — Съдът би желал зрителите на процеса да се държат по подобаващия сдържан начин, съответстващ на сериозността на въпросите, които ще се обсъждат тук.
Тайсън си помисли за направените по-рано изказвания на Спраул, адресирани към Корва и Пиърс. Всъщност той им беше казал да не пускат кучетата.
Полковник Спраул се обърна към полковник Муър:
— Господин председател, членове на съдебния състав, ще би представя другите участници в процеса. — Спраул представи официално сержант Рейнълдс, съдебния стенограф, след това Корва и накрая прокурорския екип: Пиър, Уейнърт и Лонго. — Членовете на съдебния състав ще се закълнат — обърна се Спраул към полковник Пиърс.
Полковник Пиърс се изправи и съобщи:
— Членовете на съдебния състав ще се закълнат. Моля всички да станат.
Всички станаха, включително и зрителите, но Тайсън забеляза, че много от представителите на пресата не се изправиха, а останаха седнали, за да си водят записки. Изглежда, че полковник Спраул също забеляза това.
— Когато някой от членовете на съда каже всички да станат, трябва да се разбира, че това се отнася до всички, с изключение на сакатите — каза той.
Представителите на пресата се изправиха, съпроводени от единични подхилвания от публиката. Полковник Пиърс, все така застанал зад бюрото си, се обърна с лице към съдебния състав.
— Когато кажа името ви, моля, вдигнете дясната си ръка. — И без да поглежда в записките си, Пиърс продължи: — Полковник Еймъл Муър… полковник Стенли Ласки… подполковник Юджийн Макгрегър… майор Доналд Бауър… майор Вирджиния Синдъл… капитан Хърбърт Морели… лейтенант Джеймс Дейвис… заклевате ли се, че ще изпълнявате честно всички задължения, които са ви възложени като член на този съд, че честно и безпристрастно ще съдите, съгласно доказателствата, съвестта си и законите, прилагани при този вид военен съд по делото на обвиняемия Бенджамин Джеймс Тайсън, лейтенант от армията на Съединените щати, и че няма да се стремите да разкриете или извадите гласа или мнението на който и да е член от съдебния състав, освен ако това не се изисква от закона, и нека Бог ви бъде съдник?