Седемте члена на съдебния състав отговориха хорово:
— Заклевам се.
Те свалиха вдигнатите си ръце, но останаха прави, а полковник Пиърс се обърна към полковник Спраул, който вдигна дясната си ръка.
— Вие, полковник Уолтър Спраул — каза Пиърс, — заклевате ли се, че ще изпълнявате честно и безпристрастно, според съвестта си и законите, прилагани при съдопроизводство чрез военен съд, всички задължения, произтичащи от функцията ви в този процес на военен съдия и нека Бог да ви бъде съдник?
— Заклевам се — отвърна Спраул и свали ръката си. След това Спраул се обърна към прокурорския екип, който беше станал и членовете му вдигнаха десните си ръце: — вие, полковник Греъм Пиърс, майор Джудит Уейнърт, капитан Салваторе Лонго — каза полковник Спраул, — заклевате ли се да изпълнявате честно задълженията си като прокурорски екип на гледаното тук дело и нека Бог да ви бъде съдник?
Прокурорският екип отговори утвърдително и свали ръцете си.
След това Спраул се обърна към Корва, който вдигна дясната си ръка и се закле.
— Всички да седнат — каза полковник Пиърс в микрофона.
— Съдът е готов за работа — обяви полковник Спраул.
— Разбирам какво имаше предвид, като ми говореше за прокурорския екип — каза Тайсън на Корва. — Никога досега не съм чувал съдия да се заклева пред прокурора.
— Тънък начин, по който армията поставя съдията на мястото му — кимна Корва. — армията инстинктивно не вярва на независимото правораздаване, особено като се има предвид, че никой от командната йерархия не може да напише рапорт за ефективността на работата на съдиите.
Полковник Спраул огледа пейките със зрителите и обяви:
— Всички лица, които очакват да бъдат извикани като свидетели по делото на Бенджамин Тайсън, да напуснат съдебната зала, освен ако присъствието им не се налага по други причини.
Тайсън забеляза, че зрителите се оглеждат, за да видят дали между тях няма свидетели. Тайсън зърна един военен полицай, който вървеше по пътеката между редовете. Той спря и посочи към Андрю Пикард. Пикард посочи към себе си по онзи нелеп начин, характерен за хора в подобна ситуация. Кой, аз ли?
Той се изправи с нежелание, каза нещо на Филип Слоун и непохватно се измъкна от реда под прикованите в него очи на зрителите.
— Пиърс ще го извика ли? — наведе се Тайсън към Корва.
— Не — отговори Корва, покривайки с ръка микрофона. — Аз го призовах. Може да го извикам, а може и да не го извикам. Нека Пиърс размишлява над този въпрос. Има призовка, която Пикард ще получи, когато го отведат в кабинета на главния свещеник — добави Корва. — Може да си поохлади главата там през следващите няколко дни. Защо му е да гледа процеса? — усмихна се той.
След като Пикард бе изваден от военния полицай през главния вход, полковник Спраул каза на Пиърс:
— Моля прокурорският екип да раздаде копия от обвинителния акт на членовете на съдебния състав, а членовете на съдебния състав спокойно да прочетат обвинението.
Капитан Лонго стана и се приближи към масата на съдебния състав с куп листи в ръце. Започна от полковник Муър и движейки се като совалка отляво надясно по низходящ чин на членовете на съдебния състав, остави пред всеки от тях не само обвинителния акт, но и жълт бележник и по няколко молива. Пиърс остана прав, докато членовете на съдебния състав прочетоха обвинителния акт.
— След няколко минути ще ни попитат дали имаме възражения срещу някой от членовете на съдебния състав — каза Корва на Тайсън. — Познаваш ли някого от тях?
— Познавам този тип хора.
— Това не е достатъчно основание за възражение — усмихна се Корва. — Освен това имаме право само на едно възражение, което не може да се оспори, и ако се наложи да го използваме, бих искал да го направим разумно.
— Какво значи разумно?
— Значи за онзи, чиято физиономия не ти харесва. Тайсън погледна към членовете на съдебния състав, които четяха обвинителния акт.