— Всички не ми харесват. Можем ли да възразим срещу председателя им — полковник Муър?
— Да. Но съдията вече подсказа и на мен, и на Пиърс, че няма да погледне благосклонно на това. Позоваването на опита на Муър в предварителните изявления на Спраул се отнасяше до Пиър и до мен — обясни Корва.
— А! Радвам се, че разбираш езика, който говорят тук.
Корва дръпна лист хартия към себе си и каза скорострелно:
— Полковник Муър е бил командир на рота в Четвърта пехотна дивизия. Виждаш сам, че има много отличия. Следващият, полковник Ласки, е бил командир на пехотен взвод — като нас, Бен. Служил е в американската дивизия, където преди е служил и Коли. Бил е във Виетнам по времето на Тетската офанзива и Май Лай. Следващият е подполковник Макгрегър, също бивш командир на пехотен взвод. Служил е в кавалерията и ако погледнеш към него, ще разбереш защо е награден с „Пурпурно сърце“.
Тайсън погледна към Макгрегър и забеляза, че значителна част от лявото му ухо липсваше, а надолу по врата му се спускаше белег, който изчезваше под яката на ризата му.
— Виждам.
— Добре. След това идва майор Бауър, който е достатъчно възрастен, за да е хванал поне самия край на войната. Бил е консултант на военното командване и е участвал в бойни действия във виетнамския рейнджърски батальон. Така че това са четиримата, които са вкусили мириса на кръвта. Следващата, майор Синдъл, е служителка в отдела за връзки с обществеността във Форт Дикс. Преди да влезе в редовете на армията е била журналистка във вестник. Вероятно ще слуша много внимателно и ще задава много въпроси, за да си изясни нещата. Капитан Морели е от адютантския корпус и също служи във Форт Дикс. Той е на около трийсет години, така че е бил на дванайсет по време на събитията, за които ще говорим тук. Кой знае как ще реагира, когато свидетелите започнат да говорят за кръв и касапница.
— Не бих могъл да предвидя ничия реакция — каза Тайсън. — Трябва да е много мъчително и за старите воини.
Корва го погледна и продължи:
— Лейтенант Дейвис е випускник на академията Уест Пойнт, който очаква заповедта си за назначаване на служба в Германия. Той е продукт на новата армия и е слушал повече курсове по етика и морал, отколкото по водене на артилерийски бой. Няма никаква представа какво е било там. Бил е на три-четири години по време на събитието и датата на обвинителния акт има за него същото значение, както Деня на дебаркирането, в юни 1944 година за нас.
Тайсън кимна. Предполагаше се, че изборът на членовете на съдебния състав е бил случаен. Но при наличието на четирима ветерани от пехотните части във Виетнам, Тайсън не се съмняваше, че болшинството от съдебния състав ще има възможността да оцени професионално показанията, които щяха да им бъдат представени.
Полковник Муър погледна към членовете на съдебния състав, седнали от двете му страни и видя, че са свършили да четат.
— Съдебния състав прочете обвинението и подточките му — обяви той.
Полковник Пиърс кимна и се обърна към всички:
— Общият характер на обвинението в този процес се отнася до нарушение на член 116 подточка трета от Единния кодекс на военното правосъдие — убийство, като се предполага, че обвиняемият е предприел действия, представляващи непосредствена заплаха за околните и е проявил безотговорно незачитане на човешкия живот. — Пиърс замълча за момент, за да придаде повече тежест на думите си, преди да продължи със задължителното изявление:
— Обвинението е изготвено от генерал Джордж Питърс, командир на базата във Форт Дикс, по препоръка на полковник Фарнли Гилмър, провел разследването по делото, съгласно член 32, в резултат на предварителното разследване, проведено от майор Керън Харпър, според член 31 на кодекса. Нито военният съдия, нито който и да е от членовете на съдебния състав, няма да бъдат свидетели на обвинението — добави Пиърс.
— Надявам се да е така — каза Тайсън на Корва.
— Някога това беше възможно — усмихна се Корва.
— Но сега вече всичко е честно.
— Именно.
Пиърс погледна нетърпеливо към масата на защитата. Той почака още малко, за да се убеди, че Тайсън и Корва са свършили да си говорят, след което каза:
— Документацията по делото не съдържа данни, предполагащи възражения срещу военния съдия или който и да е от членовете на съдийския състав.
Спраул и Пиърс започнаха поредица от процедурни въпроси и изявления, и Тайсън си помисли, че се сработват добре. Тайсън погледна към полковник Спраул и попита:
— Познаваш ли го?
— Чувал съм за него. Малко е старомоден, но като повечето съдии не е чужд на известна доза сарказъм. Както сам подсказа, не понася да се правят номера в съдебната зала. По принцип е справедлив. Ако се нахвърли върху Пиърс, ще потърси възможност да се нахвърли и върху мен, и обратното. Някой ми каза, че винаги държал пред себе си малко листче с текущия резултат, за да може да контролира положението. Но всичко това всъщност не те засяга. Той няма властта на гражданския съдия. Истинската власт във военния съд винаги е там. — Той кимна към съдебния състав.