Выбрать главу

— Спомням си го смътно — каза Тайсън. — Казах ти, че веднъж съм бил член на съдийски състав на военен съд от общ характер. Точно там, където е седнал лейтенант Дейвис. Трябваше да подострям моливи, да броя гласовете при балотажа и да поръчвам кафето.

— Знаеш и че за разлика от гражданския състав на съдебните заседатели — продължи Корва, — те могат да не бъдат единни в гласуването си за присъдата. Необходимо им е болшинство от две трети, за да те осъдят. Тоест пет души. Ако използваме правото си на възражение, могат да останат четири. Или, ако погледнем на всичко това от другата страна, при седемчленен състав ни трябват трима, които да гласуват невинен. Така че от гледна точка на залагането, нашето число е три. И ние не бихме искали да отстраним никого, който би могъл да бъде един от тези трима. — Корва погледна към Тайсън. — И така, сега, когато вече си видял лицата им, имаш ли желание да отстраним някого от тях? И кой да бъде той?

— А ти какво мислиш?

Корва се взря в жълтото си тефтерче с ръкописни бележки:

— Морели е селянин, Синдъл е жена, Муър е председател. Вече са свикнали, че Дейвис им тича по гайдата. Значи остават полковниците, Ласки и Макгрегър, и майор Бауър. Ветераните от войните в чужбина. Аз бих гласувал за отстраняването на някои от тях. Знаят твърде много. Чувстват, че имат правото да те съдят.

Тайсън кимна.

— Нека първо видим дали Пиърс ще се възползва от правото си на възражение срещу някого от съдебния състав — каза Корва.

— Прокурорският екип иска ли отвод на някого от съдийския състав? — попита полковник Спраул полковник Пиърс.

— Прокурорският екип не иска отвод — отговори Пиърс, без да става от стола си.

— Защитата иска ли отвод? — Спраул погледна към Корва.

Корва се взря в масата на съдебните заседатели, която отстоеше на двайсет метра фронтално от масата на защитата. Той погледна в очите всеки един от членовете на съдебния състав, като всеки от тях срещна погледа му и го задържа. Написа нещо на къс хартия, сгъна го и каза на Тайсън:

— Напиши едно име.

Тайсън също се взря във всеки един от членовете на съдебния състав. Написа едно име и бутна листчето обратно към Корва. Корва разгъна листчето и двамата погледнаха към имената, които бяха написали, името бе едно и също: Ласки.

Корва стана и се обърна към полковник Спраул.

— Защитата иска отвод на полковник Ласки.

— Моля да се запише в протокола — каза полковник Пиърс като се изправи, — че господин Корва отговори както следва на въпроса ви, като посочи, че обвиняемия, а не адвоката на защитата, е използвал правото на отвод.

Полковник Спраул се загледа за известно време в Пиърс, после каза:

— Съдебният стенограф да впише това в протокола — и се обърна към полковник Ласки: — Членът на съдебния състав, срещу когото беше отправено възражението, може да напусне залата.

Подполковник Ласки стана с известно нежелание, помисли си Тайсън. Той се обърна и излезе през страничната врата. Капитан Лонго се приближи към масата на съдебния състав и помогна на всички да заемат отново местата си в зависимост от съответния чин. Корва стана и се обърна към полковник Спраул:

— Бих искал да помоля съда, ако е възможно грешките, които допускам в бъдеще, да бъдат представяни на вниманието на съдебните заседатели от ваша милост. Предлагам това само за да освободим, съзнанието на полковник Пиърс от тези задължения, така че да може да съсредоточи вниманието си в интерес на представянето на делото от страна на държавата.

Някои от зрителите се разсмяха, но полковник Спраул погледна към пейките и веднага настъпи тишина.

— Задължението да повдига процедурните въпроси е в рамките на функциите на полковник Пиърс — каза той на Корва. — Независимо от това — продължи Спраул, обръщайки се към Пиърс, — ще ви бъда задължен, ако ми предоставите възможността аз да повдигам процедурните въпроси.

Пиърс кимна с глава, но нищо не каза.

— Един от тези процедурни въпроси изисква — продължи полковник Спраул, — прокурорският екип да отстрани празния стол от масата на съдебния състав.

Капитан Лонго скочи на крака, върна се до масата на съдебния състав и премести стола в едно от крилата на църквата, така че да не се вижда.