— Моля подсъдимият да стане — обърне се полковник Спраул към Тайсън.
Тайсън се изправи.
Полковник Спраул каза с по-висок глас, отколкото преди:
— Лейтенант Бенджамин Тайсън, вие сте обвинен в нарушаване на член 116 от Единния кодекс на военното правосъдие. Какво пледирате за обвинението и двете му подточки?
Бенджамин Тайсън отговори с ясен, лишен от емоции глас:
— Невинен по обвинението и двете му подточки, сър. От пейките със зрителите се разнесе очаквания шепот. Спраул не му обърна внимание и каза на съдебния състав:
— Председателка и членове на съдебния състав. Вашата задача е да изслушате показанията и да стигнете до съдебно решение. — После погледна към Пиърс: — желае ли прокурорският екип да направи встъпително изказване?
— Да, ваша милост — отговори Пиърс.
— Напомням на прокурорския екип — каза Спраул, — че при провеждане на военен съд встъпителните изказвания не са задължителни и обичайно не се правят. Когато все пак има встъпителна реч, тя обикновено е кратка и следва да изясни как възнамерявате да представите делото.
Пиърс не обърна внимание на забележката. Той стана и Тайсън забеляза, че яркочервената му коса беше подстригана късо в съответствие с изискванията на армията, вероятно за да угоди на военния съдебен състав. Пиър заобиколи масата и застана в центъра на площадката, на която обичайно се помещаваше олтарът. Обърна се с лице към съдебния състав, така че Спраул и зрителите го виждаха в профил.
— Господин председател, уважаеми съдебни заседатели, подсъдимият е обвинен в убийство по две подточки на точка трета на член 116 от кодекса на военното правосъдие. Ние не го обвиняваме в предумишлено убийство, а в това, че подсъдимият, чрез действията, които самият той е предприел или е допуснал други да предприемат — действия, които са показали безотговорно незатичане на човешкия живот, довели и причинили масово убийство. — Пиърс говореше с равен, добре премерен глас: — Тези убийства са станали преди близо осемнайсет години. Жертвите по подточка първа не са назовани, и аз не мога да ви представя имената им, нито пък мога да ви кажа по колко са били от двата пола. Не мога да предоставя на вниманието ви трупове, смъртни актове, снимки или гробове. Но мога да ви представя все пак двама свидетели, които да потвърдят тези смъртни случаи. — Пиърс замълча замислено.
Тайсън огледа пейките. Осъзна, че без микрофона гласът на Пиърс не се чуваше добре, но в резултат всеки бе напрегнал максимално слуха си, за да долови всяка дума, при което бе настъпила такава тишина, че не се чуваше дори дишането на стотиците мъже и жени, събрани в църквата.
— По подточка втора — продължи Пиърс, — разполагаме с имената, възрастта и пола на жертвите.
Разполагаме с тази информация благодарение на Католическата агенция за взаимопомощ, изпратила тези хора на работа в болница „Милосърдие“. Тези хора, четиринайсет на брой според данните на агенцията, просто един ден са изчезнали по време на Тетската офанзива през месец февруари 1968 година. Никога повече не са чували нищо за тях. Сега мисля, че вече знаем какво им се е случило. — Пиърс замълча отново и извърна глава към полковник Спраул, после хвърли бърз поглед през рамо към Тайсън. След това Пиърс отново се обърна към съдебния състав: — С цел правителството да докаже обвинението си в убийство, ние първо трябва да уточним няколко взаимосвързани основни факта. Първо, че лейтенант Тайсън е бил командир на взвода, взел участие в този инцидент. Трябва да установим, че взводът на лейтенант Тайсън е бил при болница „Милосърдие“ на 15 февруари 1968 г. Не се налага да установяваме, че лейтенант Тайсън е присъствал физически на мястото на предполагаемите убийства, но ще направим и това. Също така ще докажем, че там са извършени съзнателно безотговорни убийства. И ще докажем, че лейтенант Тайсън е заповядал извършването на тези убийства или не е направил нищо, за да предотврати тези убийства, или е участвал в съзаклятие за прикриване на тези убийства от началниците му. Не е необходимо да установяваме, че лейтенант Тайсън е извършил което и да е от тези убийства със собствените си ръце — всъщност правителството изобщо не възнамерява да доказва това. — Пиърс изгледа поотделно всеки един от членовете на съдебния състав. — Като офицери вие разбирате и осъзнавате факта, че лейтенант Тайсън, като командир на бойната единица, намираща се при болница „Милосърдие“, е носил пълната, определена му от закона, отговорност за това да предупреди, предотврати, спре или докладва за неправомерните действия на подчинените му войници. Ако правителството успее да докаже, че той не е изпълнил което и да е от поверените му от закона задължения, то според закона, традициите и обичаите в армията, ние ще сме доказали ясно и недвусмислено, че лейтенант Тайсън е виновен в съзнателно и безотговорно убийство. — Полковник Пиърс въздъхна замислено и продължи: — Бих искал да привлека вниманието на съда към Бойния устав на пехотата. И по-точно, към член 501, копие от който ще бъде представен на съдебните заседатели. Членът е озаглавен „Отговорност за действията на подчинените“ и гласи както следва. — Пиърс цитира без да поглежда в записките си: — „В някои случаи, военните командири могат да бъдат отговорни за военновременните престъпления, извършени от подчинените им членове на въоръжените сили или на други лица, поставени под тяхно командване. Така например, когато войниците извършват масови убийства и зверства срещу цивилното население на завзетите територии или спрямо военнопленници, отговорността за извършеното лежи не само върху реалните извършители на престъплението, но и върху прекия командир.“ — Пиърс, все така с лице към съдебния състав, се извърна малко и посочи към Тайсън зад гърба си: — Лейтенант Тайсън като офицер е познавал добре Бойния устав на пехотата и всъщност е бил длъжен да уведоми хората си за правните разпоредби, предвидени в този закон. Според разпоредбите на военното командване той през цялото време е носел със себе си пластмасова карта със съкратен текст на Бойният устав на пехотата. — Пиър повиши глас и каза: — Това е трябвало постоянно да му напомня, ако изобщо е необходимо, че избиването на невъоръжени, неоказващи съпротива и, в този случай, болни и ранени цивилни лица, е нарушение на Бойния устав на пехотата, да не говорим за това, че е нарушение и на Единния кодекс на военното правосъдие и на Женевската конвенция. Тези действия са били също така и в пряко противоречие с обучението, което е получил лейтенант Тайсън, и с това, което е научил и на което е бил длъжен да обучава хората си за воденето на войната във Виетнам. Всъщност, като офицер и командир на бойна част, който е служил десет месеца във Виетнам, обвиняемият е знаел изключително добре какви отговорности му възлага закона с оглед на командването и контрола върху хората му. — Пиърс пристъпи една стъпка по-близо към съдебния състав. — Вие, уважаеми съдебни заседатели, като офицери напълно съзнавате, че офицер, натоварен с командването на бойна част, може да извърши нарушение на кодекса чрез действията на подчинените си, че един офицер може да извърши убийство без лично той да е убивал. Че всъщност много от най-безчовечните и най-брутални убийства са били извършвани от войници спрямо цивилното население точно по начина, указан в обвинителния акт и подточките му. Свидетелските показания, които ще чуете — продължи Пиърс, — няма да оставят у вас никакви съмнения във факта, че обвиняемият наистина е извършил убийства, според определението на всички военни закони, правила, разпоредби, обичаи и традиции на офицерския корпус. Благодаря ви. — Пиърс се върна при масата на прокурорския екип и за пръв път хвърли за малко поглед към зрителите.