— Защитата има ли предварително изказване? — обърна се полковник Спраул към Корва.
— Да, ваша милост — изправи се Корва зад масата си. — И защитата ще се придържа към инструкциите на съда, отнасящи се към този вид изказвания.
— Моля, започнете — каза Спраул.
Винсънт Корва огледа съдебните заседатели и каза:
— Защитата, в интерес на правосъдието и имайки предвид, че военният съд не трябва да се превръща в средство за замъгляване на очевидни истини, още преди започването на процеса призна за верни някои от твърденията в обвинителния акт. На първо място, ние признахме, че лейтенант Бенджамин Тайсън наистина е бил командир на първи взвод от рота „Алфа“ към Пети батальон от Седма кавалерия. На второ място, ние признахме, че неговият взвод действително е участвал в бойни действия в или в близост до указания в обвинителния акт район. Освен това, ние признахме, че тези бойни действия са довели до престрелка в района на постройка, която, както е установено, е била болница или лазарет. Ние дори се съгласихме да признаем, въпреки че по онова време никой не е знаел какво е наименованието на обекта, да му се даде названието болница „Милосърдие“ за нуждите на делото. На четвърто място, ние признахме, че лейтенант Тайсън е присъствал на мястото по време на предполагаемите събития. Следователно, твърдението на обвинението, че трябва да докаже тези основни положения в процеса, е погрешно. Защитата се съгласи с тези твърдения в обвинителния акт и всеки разпит на свидетелите, който цели да представи нещата така, сякаш прокурорският екип разкрива нови уличаващи факти, би бил опит за подвеждане на съда. — За момент Корва се загледа в Пиърс, после продължи, обръщайки се направо към съдебния състав. — Преди малко прокурорският екип ви призова като офицери да разберете онова, което вие без съмнение много добре знаете: че един офицер отговаря за подчинените си. — Корва замълча, сякаш не желаеше да говори повече по този въпрос, след това каза: — Не бих искал да звуча оскърбително, но изглежда това е нещото, което един офицер от главната армейска прокуратура реши за необходимо да ви напомни, макар вие като действащи офицери, живеещи в сърцето на армейския живот, изпитвате този факт ежедневно на гърба си.