Тайсън погледна към масата на прокурорския екип и видя как лицето на Пиърс силно почервенява, въпреки че този интересен цвят не беше предизвикан от смущение, а от гняв. — Погледна към съдебния състав, но не видя отново нищо, освен безизразните лица, типични за съдебните заседатели.
Корва се изкашля и продължи:
— Аз имах честта да служа на отечеството си като офицер от пехотата във Виетнам. И през това време нямах никакви трудности да си спомня задълженията, отговорностите и правилата за водене на бойни действия според Бойния устав на пехотата, или факта, че нося пълната отговорност за действията на хората си. Уверявам ви, че Бенджамин Тайсън, като боен командир, също е знаел добре своите задължения и отговорности. Въпреки това прокурорският екип ви помоли добре да запомните тези неща, сякаш те са основните въпроси, които трябва да обмисляте, докато слушате този процес. Обаче основният въпрос не е дали Бенджамин Тайсън е бил или не е бил отговорен за действията на своите хора. Той е бил отговорен. Въпросът е какво са направили хората му. — Корва замислено почука по носа си. — И — добави той, — какво е направил лейтенант Тайсън.
Тайсън внезапно осъзна, че Корва не е готвил никакво встъпително изказване, а просто импровизирано оборва казаното от Пиърс и се справя блестящо със задачата си. Корва отново срещна погледа на всеки един от членовете на съдебния състав. — Прокурорският екип ви призова като офицери да осъзнаете изключителните обстоятелства, които обуславят вината и отговорността на командващия офицер — продължи Корва. — Аз ви призовавам като войници — войници, които са видели бойни действия или са чували за тях от колегите си офицери или от подчинените си. Призовавам ви да не забравяте, каквото и да чуете по времето на процеса, че всички свидетелски показания, включително и тези на свидетелите на защитата, са показания за събития, станали преди близо осемнайсет години. Нещо повече, че тези показания отразяват събитието, видяно през очите на човек, който вече се е бил нагледал на твърде много война. Видяно през очите на човек, който и сам е бил достатъчно объркан и изплашен. През очите на човек, който по времето на предполагаемото престъпление сам се е намирал в огъня на сражението. И намерението на защитата е да покаже, че каквито и смъртни случаи да е имало в болница „Милосърдие“, включително и смъртта на двамата американски войници, те са били в резултат на бойни действия срещу противника и само на бойни действия срещу противника. А ако разказите за това сражение се различават, бих искал да си припомните за собствените си разкази за войната, както и за разказите за войната, които сте слушали. Бих искал да се замислите над факта, че когато един войник се завърне вкъщи, той си спомня само част от онова, което забравя, а онова, което забравя, е онова, което не иска да си спомни. В крайна сметка, всички разкази за войната, които ще чуете като свидетелски показания под клетва, са също толкова истинни, колкото и неистинни. И колкото по-отчетливо се припомнят подробностите, толкова по-голяма е вероятността те да са измислени. А основният мотив, определящ поведението на свидетеля, освен благородството, е и самозащитата. Благодаря ви. — Корва бавно седна обратно на стола си. Полковник Спраул се взираше втренчено над главите на зрителите. Известно време в църквата не се чуваше никакво движение, после Спраул погледна към Пиърс:
— Прокурорският екип може да призове първия си свидетел.
Пиърс се изправи и се обърна към униформения полицейски сержант, застанал встрани от олтарната врата.
— Прокурорският екип призовава първия си свидетел, господин Ричард Фарли.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Ричард Фарли влезе с електрическа инвалидна количка през страничната врата, воден от сержант Ларсън. Пиърс собственоръчно отмести свидетелския стол и показа на Ларсън къде да настани количката на Фарли. Военният полицай обърна Фарли към зрителите.