Выбрать главу

— Така добре ли е, господин Фарли? — загрижено попита Пиърс.

— Да, сър — отвърна Фарли със слаб глас.

— Следващият въпрос е „Добре ли сте?“ — изръмжа Корва.

— Добре ли сте? — Пиърс попита Фарли.

— Да, сър.

Тайсън се втренчи в Ричард Фарли, облечен в син костюм, който не му беше по мярка, с дълга коса и нездрав цвят на лицето. Панталоните висяха около слабите му крака.

Полковник Пиърс изглежда се опитваше да измисли още някакъв въпрос, с който да прояви своята загриженост за свидетеля, когато полковник Спраул се обади:

— Свидетелят трябва да положи клетва. Пиърс нагласи микрофона така, че да бъде по-близо до Фарли, после каза:

— Моля, вдигнете дясната си ръка.

Фарли вдигна дясната си ръка и Пиърс започна:

— Закълнете се, че показанията, които ще дадете по този случай, ще представляват истината, цялата истина и нищо друго освен истината, и нека Бог ви бъде съдник.

— Заклевам се.

— Моля, кажете ни пълното си име, занимание и адрес.

Слабият глас Фарли едва ли чуваше дори и с помощта на микрофона.

— Ричард Фарли, безработен, живея на улица Бърджън в Нюарк, Ню Джърси.

— Бихте ли ни казали бившия си чин и бойната част, в която сте служил?

— Да… Бях редник в рота „Алфа“, Пети от Седма. Първа въздушна дивизия.

— Какви са били задълженията ви в тази част?

— Бях войник — отвърна Фарли, след като се замисли за момент.

— Стрелец? — подсказа му Пиърс. — Да.

Тайсън погледна към Фарли и и се приведе към Корва:

— Това е патетично. Корва кимна.

— Познавате ли подсъдимия? — попита Пиърс.

— Имате предвид лейтенант Тайсън?

— Да — каза търпеливо Пиърс, прикривайки раздразнението си. — Познавате ли го?

— Познавах го.

— Господин Фарли, бихте ли посочили обвиняемия и ни кажете името му?

Фарли погледна към Тайсън и го посочи.

— Лейтенант Тайсън.

Тайсън и Фарли за момент се загледаха един в друг, след това Фарли свали ръката си и извърна поглед.

— Ваша милост — изправи се Корва. — Сега, след като представлението приключи, бих искал да възразя. Показването и назоваването на лицето не са задължителни, освен ако не става въпрос за идентифицирането му.

— Възражението се приема. Полковник Пиърс, можете да пропуснете това, ако викате допълнителни свидетели.

Тайсън си помисли, че Пиърс има огорчения вид на човек, който се е опитал да измами някого, но са го хванали.

Пиърс зададе на Фарли поредица от подготвителни въпроси и Фарли сякаш започна да отговаря по-добре, след като свикна с обстановката.

— На сутринта преди въпросния инцидент — каза Пиърс на Фарли, — още преди да стигнете до селото Ан Нин Ха, видяхте ли виетнамци от гражданското население?

Фарли кимна още преди да чуе края на въпроса и Тайсън разбра, че тази част от свидетелските показания е репетирана предварително, въпреки че не разбираше защо Пиърс задава този въпрос.

— Имаше десетина цивилни лица на една могила — обясни Фарли.

— Какво правеха те? — попитах Пиърс.

— Погребваха жълти.

Пиърс погледна строго към Фарли и почти всички разбраха, че Пиърс е инструктирал Фарли да не използва тази презрителна дума. Но, помисли си Тайсън, жълтият си беше жълт и точка. Започваше да съжалява Фарли.

— Вие приближихте ли се до тези цивилни виетнамци? — попита Пиърс.

— Да, сър.

— Кой се приближи до тях?

— Аз, лейтенантът, свързочникът на лейтенанта Кели, и Симкокс.

— Вие, лейтенант Тайсън, Даниел Кели и Харълд Симкокс.

— Точно така.

— Бихте ли ни разказали със свои думи, господин Фарли, какво се случи, когато установихте контакт с тези десетина цивилни виетнамци?

— Изобщо не сме установявали контакт с тях. Те бяха цивилни.

Пиърс изглеждаше объркан и се опита да перефразира въпроса си, след това схвана, че свидетелят няма проблеми с паметта си, а със семантиката на зададения му въпрос.

— Имах предвид че сте се срещнали с тях.

— Да, сър.

— Господин Фарли, разкажете ни със свои думи какво се случи?

Тайсън се зачуди чии ли думи може да използва Фарли, освен своите.

— За какво става дума? — прошепна Корва на Тайсън, докато Фарли разказваше случката на погребалната могила.

— Не мога да разбера — сви рамене Тайсън.

— Нито Фарли, нито Пиърс споменаха за това по време на предварителната ни среща преди процеса — каза Корва.

— Аз почти не си спомням за този случай. Странно, че Фарли го помни.

Фарли продължи да разказва и Тайсън се наведе към Корва.