— Така добре ли е, господин Фарли? — загрижено попита Пиърс.
— Да, сър — отвърна Фарли със слаб глас.
— Следващият въпрос е „Добре ли сте?“ — изръмжа Корва.
— Добре ли сте? — Пиърс попита Фарли.
— Да, сър.
Тайсън се втренчи в Ричард Фарли, облечен в син костюм, който не му беше по мярка, с дълга коса и нездрав цвят на лицето. Панталоните висяха около слабите му крака.
Полковник Пиърс изглежда се опитваше да измисли още някакъв въпрос, с който да прояви своята загриженост за свидетеля, когато полковник Спраул се обади:
— Свидетелят трябва да положи клетва. Пиърс нагласи микрофона така, че да бъде по-близо до Фарли, после каза:
— Моля, вдигнете дясната си ръка.
Фарли вдигна дясната си ръка и Пиърс започна:
— Закълнете се, че показанията, които ще дадете по този случай, ще представляват истината, цялата истина и нищо друго освен истината, и нека Бог ви бъде съдник.
— Заклевам се.
— Моля, кажете ни пълното си име, занимание и адрес.
Слабият глас Фарли едва ли чуваше дори и с помощта на микрофона.
— Ричард Фарли, безработен, живея на улица Бърджън в Нюарк, Ню Джърси.
— Бихте ли ни казали бившия си чин и бойната част, в която сте служил?
— Да… Бях редник в рота „Алфа“, Пети от Седма. Първа въздушна дивизия.
— Какви са били задълженията ви в тази част?
— Бях войник — отвърна Фарли, след като се замисли за момент.
— Стрелец? — подсказа му Пиърс. — Да.
Тайсън погледна към Фарли и и се приведе към Корва:
— Това е патетично. Корва кимна.
— Познавате ли подсъдимия? — попита Пиърс.
— Имате предвид лейтенант Тайсън?
— Да — каза търпеливо Пиърс, прикривайки раздразнението си. — Познавате ли го?
— Познавах го.
— Господин Фарли, бихте ли посочили обвиняемия и ни кажете името му?
Фарли погледна към Тайсън и го посочи.
— Лейтенант Тайсън.
Тайсън и Фарли за момент се загледаха един в друг, след това Фарли свали ръката си и извърна поглед.
— Ваша милост — изправи се Корва. — Сега, след като представлението приключи, бих искал да възразя. Показването и назоваването на лицето не са задължителни, освен ако не става въпрос за идентифицирането му.
— Възражението се приема. Полковник Пиърс, можете да пропуснете това, ако викате допълнителни свидетели.
Тайсън си помисли, че Пиърс има огорчения вид на човек, който се е опитал да измами някого, но са го хванали.
Пиърс зададе на Фарли поредица от подготвителни въпроси и Фарли сякаш започна да отговаря по-добре, след като свикна с обстановката.
— На сутринта преди въпросния инцидент — каза Пиърс на Фарли, — още преди да стигнете до селото Ан Нин Ха, видяхте ли виетнамци от гражданското население?
Фарли кимна още преди да чуе края на въпроса и Тайсън разбра, че тази част от свидетелските показания е репетирана предварително, въпреки че не разбираше защо Пиърс задава този въпрос.
— Имаше десетина цивилни лица на една могила — обясни Фарли.
— Какво правеха те? — попитах Пиърс.
— Погребваха жълти.
Пиърс погледна строго към Фарли и почти всички разбраха, че Пиърс е инструктирал Фарли да не използва тази презрителна дума. Но, помисли си Тайсън, жълтият си беше жълт и точка. Започваше да съжалява Фарли.
— Вие приближихте ли се до тези цивилни виетнамци? — попита Пиърс.
— Да, сър.
— Кой се приближи до тях?
— Аз, лейтенантът, свързочникът на лейтенанта Кели, и Симкокс.
— Вие, лейтенант Тайсън, Даниел Кели и Харълд Симкокс.
— Точно така.
— Бихте ли ни разказали със свои думи, господин Фарли, какво се случи, когато установихте контакт с тези десетина цивилни виетнамци?
— Изобщо не сме установявали контакт с тях. Те бяха цивилни.
Пиърс изглеждаше объркан и се опита да перефразира въпроса си, след това схвана, че свидетелят няма проблеми с паметта си, а със семантиката на зададения му въпрос.
— Имах предвид че сте се срещнали с тях.
— Да, сър.
— Господин Фарли, разкажете ни със свои думи какво се случи?
Тайсън се зачуди чии ли думи може да използва Фарли, освен своите.
— За какво става дума? — прошепна Корва на Тайсън, докато Фарли разказваше случката на погребалната могила.
— Не мога да разбера — сви рамене Тайсън.
— Нито Фарли, нито Пиърс споменаха за това по време на предварителната ни среща преди процеса — каза Корва.
— Аз почти не си спомням за този случай. Странно, че Фарли го помни.
Фарли продължи да разказва и Тайсън се наведе към Корва.