Съзнанието на Фарли още не се беше върнало към настоящето и той смръщи вежди, за да се съсредоточи върху въпроса.
— Искате ли да си починете? — запита Пиърс. Фарли кимна.
— Ваша милост — обърна се Пиърс към Спраул, — нямаме нужда от официално прекъсване. Може би просто пет минути пауза, нищо друго.
— Ще получите това, което искате — отвърна му Спраул.
Пиърс направи знак на капитан Лонго, който донесе на Фарли чаша вода.
— Имаш ли някакво обяснение за епизода на могилата? — наведе се Корва към Тайсън.
Тайсън си помисли, че тонът на Корва е леко рязък.
— Да — отговори той. — Виетнам.
— Това няма да свърши работа. Заповяда ли да застрелят тези селяни?
— Да.
Корва несъзнателно се отдръпна от него.
— Виж, Винс — каза Тайсън. — Ще ти кажа какво се случи, така че да можеш сам да решиш дали защитаваш чудовище или не. Съгласен ли си?
Корва кимна.
— Разкажи ми го преди да го разпитам. Сигурен съм, че има някакво обяснение — добави Корва. — Нали разбираш какво прави Пиърс?
— Да. Внушава им, че в този ден съм бил склонен да давам заповеди за избиване на хора. — Тайсън се замисли за момент, после попита: — Фарли звучи достоверно, нали?
— Свидетелите, които не могат да говорят свързано, ме плашат — отвърна Корва. — Но при ответния разпит те никога не издържат. Ще разбия Фарли на парчета, къс по къс.
— Притеснението на този човек не ми доставя удоволствие — каза Тайсън, поглеждайки към Фарли.
— Не се грижи за него. Може да те вкара в затвора. — каза Корва. — Ако трябваше да му припиша някакъв мотив, бих казал, че Бранд държи по някакъв начин този нещастник в ръцете си… Може би с наркотици. Но не вярвам, че някога ще разберем това.
— Спомних си нещо, когато ме попита за мотив — отвърна му Тайсън. — Никога не съм знаел много за отношенията между хората във взвода ми. Офицерите обикновено не знаят тези неща. Но сега си спомням, че Фарли и Кейн бяха първи приятели. Странното е, че след инцидента никога не съм свързвал двете неща. Но сега всичко започва да придобива смисъл. Въпреки това Фарли никога нищо не ми е казвал след случилото се. После може би Бранд пак му е пуснал мухата, Фарли изглежда и говори като човек, който не е имал близък приятел от деня, в който шрапнела е увредил гръбнака му. Може би намира някаква романтика в миналото, въпреки че, Господ ми е свидетел, там нямаше нищо романтично.
— Има, ако в миналото си можел да ходиш на собствените си два крака. — Корва се замисли за момент, после каза: — Ще имаме предвид този мотив. Междувременно, искам по време на обедната почивка да ми дадеш достатъчно информация, с която напълно да го разгромя. Искам така да го разгромя, че Пиърс да не го извика за повторен разпит, за да може, както се казва, да реабилитира свидетеля.
— Добре.
— Мисля, че сме готови, ваша милост — каза Пиърс на полковник Спраул. Пиърс се обърна към Фарли: — Господин Фарли, казахте, че сте били в операционната зала на болницата, когато лейтенант Тайсън се е спречкал с френскоговорещия индоевропеец, когото сте взел за лекар. Спречкването се е породило от отказа на лекаря да лекува един от ранените ви, Артър Питърсън. Така ли е?
— Да, сър.
— И вие лично видяхте как лейтенант Тайсън удря този лекар през лицето?
— Да, сър.
— Казахте също, че след това сте ударил лекаря с пушката си.
— Да, сър — отвърна Фарли, след като малко се поколеба.
— Защо ударихте лекаря с пушката си?
— Ами… помислих си, че може да замахне срещу лейтенант Тайсън. Лейтенантът не го повали, а само го раздразни. Затова го ударих с пушката си.
— Къде го ударихте?
— В корема.
— С пушката си М — 16? Носели сте пушка М — 16?
— Да, сър. Беше наистина лека. Имаше пластмасов приклад. Аз само леко го ударих. Накарах го само леко да се поприсвие.
— Повалихте ли го?
— Не, сър. Той остана на крака и продължи да говори няколко минути по-късно.
— Мислехте, че този човек може да нападне лейтенант Тайсън?
— Да, сър. Доста се беше разгорещил. Затова аз малко го охладих. — Фарли изглежда си спомняше времето, когато бе в състояние да направи такова нещо.
— Редно ли беше според вас да ударите този човек с пушката си? — попита Пиърс.
— Никога не трябва да удряш човек без причина. Но аз си мислех, че имам доста основателна причина, защото лейтенантът пръв го удари.
Пиърс кимна, след което бавно и отчетливо каза на Фарли:
— Споменахте, че след инцидента лейтенант Тайсън е наредил на Ернандо Белтран да свали един от пациентите от операционната маса — в обширната операционна е имало близо шест легла — и да положи Артър Питърсън върху него.