— Да, сър. Лейтенантът се грижеше за хората си, но това доведе до сериозно скарване с другите лекари, които бяха там. Тогава този лекар, който говореше английски, тръгна към едно от нашите момчета, и той просто реагира като натисна спусъка и лекарят падна на земята.
— Лейтенант Тайсън направи ли или каза ли нещо в този момент?
— Не, сър.
— Не е казал нищо на човека, убил английско-говорящия лекар?
— Да, сър.
— Казвате, че след това някой е застрелял френско-говорещия лекар?
— Да, сър.
— И не си спомняте кой е застрелял тези лекари, освен че мислите, че е бил един и същ човек?
— Ами… — Фарли облиза устните си. — Не бих искал да кажа, че някой е застрелял човек, без да го е направил, но мисля, че беше Симкокс.
— Харълд Симкокс?
— Ако съдът ми разреши — намеси се Корва, — бих искал в протокола да се впише, че Харълд Симкокс е мъртъв и очевидно не може да се защити срещу това обвинение.
— Запишете това в протокола — каза полковник Спраул. — Продължете, полковник Пиърс.
— Защо смятате, че човекът, застрелял първия лекар, после е застрелял и втория?
— Не знам. Първият си го просеше. Вторият беше французинът, който не искаше да помогне на Питърсън.
— Лекарят, когото лейтенант Тайсън е ударил.
— Да, сър.
— Какво каза или направи лейтенант Тайсън, когато убиха втория лекар?
— Нищо.
— Одобри ли го? — попита Пиърс. — Каза ли, „спрете“? Изобщо каза ли нещо?
— Не сър. Изглежда не го интересуваше. Разбирате ли, Бранд беше извикал, че Питърсън е мъртъв.
Затова не мисля, че лейтенант Тайсън вече го беше грижа за лекарите. Смятам, че беше много ядосан.
— Казахте, че в определен момент лейтенант Тайсън е дал заповед — непосредствена заповед — да откриете ранените и болните противникови войници в болницата и да ги застреляте. Казал е „Разкарайте ги“.
Устните на Фарли се изкривиха в усмивка, която сякаш беше изпълнена с радостно очакване.
— Да, сър. Това имаше навик да казва. „Разкарайте ги“.
— И какво означаваше това?
— Убийте ги.
— Лейтенант Тайсън ви нареди да разкарате противниковите войници, които са били в болницата, защото са били болни или ранени.
— Да, сър. Няколко души излязоха и го направиха.
— Вие видяхте ли това?
— Не, сър. Аз останах в операционната зала. Е, видях как разкараха двама от тях. Някой извади пистолет 45 — ти калибър и откри, че двамата от пациентите на операционните маси бяха войници от северновиетнамската армия — единият от тях всъщност беше на земята, където го беше оставил Белтран — и ги застреля и двамата в главата.
— Лейтенант Тайсън видя ли това?
— Разбира се. Той беше точно там.
— Той каза ли нещо? Направи ли нещо?
— Не, сър. През повечето време той просто си стоеше там.
— По-рано казахте, че не е имало никаква съпротива, въоръжена или каквато и да е, вътре в болницата.
— Да, сър.
— Тогава какво според вас е довело до застрелването на други пациенти, които не са били болни или ранени от армията на неприятеля? И до избиването на другите членове на обслужващия персонал, след убийството на двамата лекари? С други думи, господин Фарли, как започна общото избиване на хората, което ни описахте?
— Всички просто се понесоха по течението — отвърна Фарли. — Намериха седем или осем противникови войници в леглата и ги застреляха. След това някои лекари и сестри започнаха да бягат, и момчетата почнаха да стрелят по тях. Всяко нещо водеше до друго. Не знам. Не съм напускал операционната зала. Всичко, което видях, беше онова, което стана там.
— Вие самият стреляхте ли по някого в болницата?
— Само няколко изстрела — отвърна Фарли, след като облиза устните си, — но… Само по онези, които се опитваха да избягат.
— След като вашите хора започнаха да стрелят по другите пациенти и по персонала, след като отидоха отвъд заповедта на лейтенант Тайсън да застрелят ранените и болни неприятелски войници, лейтенант Тайсън направи ли нещо, за да ги спре?
— Не, сър.
— Вие близо до него ли бяхте, през по-голямата част от времето?
— Да, сър. Бяхме в операционната зала почти през цялото време. Излязох оттам само веднъж, и то за няколко минути. След като стрелбата спря и аз се върнах там, него вече го нямаше. Не го видях повече, преди да изляза навън. Момчетата бяха заобиколили сградата. Вече казах, че някои от момчетата бяха хвърлили запалителни гранати и постройката гореше. Така че ние всички излязохме навън. Някои от хората, останали вътре, се опитаха да излязат, но момчетата ги застреляха. Лейтенант Тайсън изчака докато покривът се срути във вътрешността на сградата, след което ни заповяда да тръгваме. След това стигнахме до един бункер близо до Уей и се настанихме в него, за да прекараме нощта. Лейтенант Тайсън се свърза на няколко пъти с капитан Браудър и му каза, че сме завързали сражение. Е, като се има предвид, че снайперистът уби Питърсън и рани Муди, наистина имаше сражение. Лейтенант Тайсън докладва за десет или дванайсет убити, поне така ми се струва.