— И Кейн е бил убит от снайпериста, нали? — напомни му Пиърс.
— Точно така. Мисля че именно това бе причината за всичко. Този снайперист, който стреляше по нас от болницата. Всички се разгорещиха. А когато влязохме вътре, всички малко превъртяхме. Искам да кажа, че там бяха тези войници от северно-виетнамската армия и другите, легнали на леглата, и тези лекари — бели момчета — които казваха, че не могат да ни помогнат, и че съжаляват за това. Така че естествено, ние се поразгорещихме. И бих искал да заявя, че аз всъщност не обвинявам лейтенанта за това, че каза „разкарайте жълтите“. Но мисля, че много от момчетата не разбраха заповедта му.
— Заповедта да убият войниците от северно-виетнамската армия, които са били пациенти на болницата, така ли?
— Да, сър.
— А лейтенант Тайсън направи ли нещо, за да поясни заповедта си?
— Не, сър. Но не мисля, че той искаше всички тези хора да бъдат избити. Ала след като всичко вече започна веднъж, той като че ли се изплаши и просто го остави да продължи. Така и така беше дошло време да си връщаме.
— Време да си връщате?
— Да, сър. Това, което наричахме връщане. Нещо като да изравним сметките. Като веднъж — още преди лейтенант Тайсън да стане командир на взвода — загубихме няколко момчета в едно минирано поле близо до Кунг Три. Тогава събрахме жълтите от най-близкото село и ги подкарахме пред себе си през минираното поле. Това е да си връщаме. Но то е друга история.
Пиърс се извърна настрани и вдигна вежди, за да покаже на всички с израза на лицето си, че макар Фарли да бе негов свидетел, той в никакъв случай не бе негов приятел.
— Значи, това беше връщане заради снайпериста — каза Пиърс, след като се изкашля.
— Да, за снайпериста. И за картечния огън от предната нощ. И за Пху Лай. И за всичко. И защото отивахме към Уей. И понеже хората в тази болница се отнасяха с нас като с отрепки. Извинете.
— И затова лейтенант Тайсън заповяда да застреляте войниците от северно-виетнамската армия и не спря никого, който прекрачи заповедта му? — попита Пиърс, опитвайки се да се върне към интересуващия го въпрос.
— Да, сър. Точно затова.
— И затова ли лейтенант Тайсън измисли версията за прикритие на случилото се?
— Да, сър.
— Заради връщането.
— Да, сър.
— Благодаря ви. Ваша милост, нямам повече въпроси, но си запазвам правото отново да извикам свидетеля.
Полковник Спраул погледна към Корва.
— Има ли защитата въпроси към свидетеля?
— Да, ваша милост — каза Корва и стана. — Но тъй като наближава време за обед, бих искал да предложа да направим почивка сега.
— Не бих желал да ви лишавам от обеда ви, господин Корва — отвърна му Спраул. — Можете ли да изчакате само минутка, докато дам инструкции на свидетеля?
Няколко души се разсмяха, включително и Пиърс, Уейнърт и Лонго. Съдебните заседатели, хванати неподготвени от шегата, също се усмихнаха. Корва се ухили добродушно, но отговори малко отсечено:
— Ваша милост, аз съм напълно готов да се лиша от обеда си в интерес на правосъдието. Ако свидетелят, който изглежда леко замаян и объркан, е в състояние да продължи, ще започна разпита си незабавно.
Полковник Спраул се взря внимателно в Корва за няколко секунди, после каза:
— Ще направим прекъсване за обед, господин Корва. — Спраул погледна надолу към Фарли: — Господин Фарли, благодаря ви, че се явихте да дадете показания. Временно сте свободен. Моля ви, докато трае този процес, да не разисквате показанията си или информацията, с която разполагате по случая с никого, освен с присъстващия тук прокурорски екип и подсъдимия. Не бива да допускате никой от свидетелите по случая да разговаря с вас за показанията, които той или тя са дали или ще дадат. Ако който и да е друг освен прокурорският екип или обвиняемият се опита да говори с вас за показанията ви по делото, уведомете полковник Пиърс, майор Уейнърт, или капитан Лонго. Разбирате ли указанията, господин Фарли?
Фарли явно не ги бе разбрал, но вече се пресягаше към бутона за включване на мотора на количката.
— Да, сър.
— Свидетелят е свободен. Подлежи на повторно призоваване — каза Спраул.
Инвалидната количка на Фарли издаваше типичното бръмчене на електрически уред, докато се придвижваше напред. Пиърс бе принуден да отстъпи встрани, когато Фарли зави покрай него и продължи покрай съдебния състав към страничния изход. Спраул изчака, докато той изчезне зад вратата.