— Съдът обявява почивка до четиринайсет часа — заяви той.
Тайсън и Корва станаха. Корва си събра документите.
— Потискащо е — отбеляза Тайсън.
— Никой не е казвал, че ще бъде ободряващо. Къде искаш да обядваме?
— В Париж.
Колата на военната полиция ги остави пред жилищата за несемейни, които се намираха в северната част на базата. Тайсън разпозна модерната триетажна постройка от червени тухли.
— Има ли живот в това място?
— Всъщност да. Веднъж работих до късно вечерта и от всички страни се чуваха стереоуредби и женски смях.
Те влязоха в семплия вестибюл и се качиха по стълбите на третия етаж. Корва отвори вратата, означена „ЗФ“ и покани Тайсън в просторна всекидневна, преминаваща в трапезария и обзаведена с приемлива съвременна шведска гарнитура. Червеникавият мокет на земята напомняше за пода на гимнастически салон, а по стените нямаше нищо, освен бележки — бележките, на Корва, закачени по цялата трапезария.
— Става — каза Тайсън.
Корва го покани да седне на кръгла маса от светло дърво, върху която бяха струпани книги, жълти бележници и купища изписани машинописни страници. На пода лежаха връзки вестници, още книги и картонени папки.
— Мислех, че работиш на импровизации — каза Тайсън.
— Дадоха ми това за жилище. Отсега нататък ще се срещаме тук, за да обсъждаме положението. Казах на командира на базата, че не можем да подготвим защитата както трябва, ако трябва да работим в твоето жилище в присъствието на жена ти и сина ти. Така че ти е разрешено да идваш направо тук по всяко време, когато те повикам. Става ли?
— Става.
— А ако обстановката у вас се пообтегне, обади ми се в кантората или вкъщи и ще се срещнем, за да се поохладим малко.
— Благодаря.
Корва отиде до едно малко барче-хладилник и се върна с две бири и два пакетирани сандвича, после седна на другия край на масата. Тайсън отвори бирата си и разгъна сандвича. Корва захапа сандвича си и каза дъвчейки:
— Връщане.
— И вие ли го наричахте така? — попита Тайсън.
— Предполагам, че да. Не бяхме го институционализирали, но си спомням идеята.
— Предполагам, че наистина си връщахме. Как го наричаха нацистите? Репресии?
— Точно така. Репресиите са забранени със същия Боен устав на пехотата, за който говореше Пиърс. Радвам се, че има правила за водене на война. Можеш ли да си представиш колко опасно щеше да бъде без тях?
Тайсън си запали цигара.
— Единственото нещо, което Фарли изглежда е успял да схване с размътения си мозък, е че хората в болницата не ни харесваха. И наистина не се отнасяха с нас така добре, както несъмнено се бяха отнесли с неприятеля, който е бил там преди нас. Не знам дали са симпатизирали на противника или просто са се страхували от него повече, отколкото от нас. Но те не се страхуваха от нас. Което предполагам беше добре. Нямахме чак толкова лоша слава. Но тази проява на пренебрежение от тяхна страна… Те не разбираха, че ние изпитвахме непреодолимо желание да си върнем за онова, което ни се беше случило през последните няколко седмици. — Той погледна към Корва. — Звучи като самооправдаване, нали?
— Ще си спестя моралните сентенции — сви рамене Корва и отпи малко бира. — Разкажи ми за случая на погребалната могила.
Тайсън разказа случая както си го спомняше и заключи:
Фарли беше прост човек, както и сам си забелязал. Взимаше всичко буквално. Веднъж, когато се оплакваше за нещо, аз му казах, че ако не иска да бъде стрелец, ще помоля командира на батальона да го вземе в разузнавателната служба. На другия ден той действително ме помоли за това. Беше много подтискащо да работиш с хора, които не разбират шегите ти.
Корва се усмихна.
— Но като се замислям отново върху случката — добави Тайсън, — ми се струва, че той разбра, че им казвах да го направят или да млъкнат. Бях се уморил от идиотските им заплахи към виетнамците. Естествено, нямаше да ги оставя да го направят.
— Няма нужда да ми го казваш. Извинявай, че се притесних малко в залата. Въпросът е, че тази история не е добра за теб. Показва те в лоша светлина. Хайде да обсъдим разпита на Фарли.
— Няма да има разпит — каза Тайсън.
— Какво?
— Не искам да го разгромяваш.
— Защо не?
— Защото ако разбиеш неговите показания, преди да се изправиш срещу Бранд, Пиърс ще промени онези части от разказа на Бранд, които види, че няма да издържат. Фарли е жълтият на минното поле, Винс. Пиърс иска той да му покаже къде са мините, къде е трудното, за да може да начертае картата за Бранд. Capice?